— Знаех го — рече той. — Но нещата се менят и се надявах да промениш решението си.
— Отивам във ФБР, Джил.
— Вече си дал дума, а?
Алек сви рамене.
— Нещо такова.
— Товариш куфарите в колата си. Сигурно скоро ще потегляш?
Алек имаше свободен ден и се опитваше да свърши възможно най-много неща, за да не му остане време да мисли за Регън. Обаче нямаше да признае това пред Джил. По обяд щеше да е далеч от Чикаго, така че каза:
— Просто се опитвам да тръгна по-навреме.
— Ами мебелите и другите неща от апартамента ти?
— Вземам дрехите си и някои предмети, които искам да запазя, а всичко друго остава за един приятел.
— Какъв приятел?
Джил любопитстваше както винаги, но Алек нямаше нищо против, стига въпросите да не станеха прекалено лични.
— Казва се Хенри. Ще се нанесе в апартамента ми следващата седмица. Не го познаваш.
— Той работи за Регън Мадисън, нали?
Алек се засмя.
— Има ли нещо, което не знаеш?
— Да. Числата от лотарията за следващата седмица. — Той вдигна глава към небето и добави: — И не знам дали ще успея да се прибера у дома, преди дъждът пак да завали.
— Имаше ли някаква специална причина да се отбиеш тук?
— Нямам мобилен телефон.
Алек кимна.
— Знам.
— Не ги харесвам тези играчки — продължи Джил. — За мен са безсмислени разходи сега, като съм пенсионер. Ако пътувах много, тогава щеше да има смисъл да си купя, но напоследък почти не излизам от квартала. Ходя пеша до любимите си барове и ресторанти. „Финегънс“ е само на една пресечка от къщи.
— Няма да споря с теб. Ако не искаш да носиш мобилен телефон, недей.
— Опитах да ти се обадя на домашния телефон, но ти не вдигна. Сигурно си бил тук, навън.
— Сигурно.
— Можеше да ти се обадя на мобилния, но дъждът спря и реших, че е по-добре да намина с колата и да ти кажа здрасти. Чух, че Уинкът и Брадшоу арестували убиеца на Суини.
— Точно така.
— Освен това чух, че ти си им създавал проблеми. Според теб били хванали не когото трябва. Вярно ли е това?
— Да, наистина им създадох проблеми, но това не промени нищо. Те са убедени, че Морис е техният човек.
— Доказателствата са на тяхна страна.
Алек кимна. Джил продължи:
— Чух, че според Уинкът ти си бил много навътре в случая, ако разбираш какво имам предвид.
— Не, Джил, обясни ми. — Сега вече започваше да се дразни.
Но Джил сякаш не забеляза.
— Ами, нали разбираш, бил си лично засегнат. Така ли е?
Алек не отговори. После попита:
— Защо са всички тези въпроси?
— И дотам ще стигна. Когато чух за ареста и за доказателствата, с които разполагат, си помислих, че може би не искаш да продължавам да проверявам миналото на семейство Мадисън. Но пък си рекох: ако Алек иска да спра, ще ми се обади да ми го каже. Не си забравил, нали?
— Не, не съм забравил.
В нейното минало няма нищо смущаващо, но предположих, че ти вече знаеш това.
— Да — кимна Алек. — Ами братята?
— Никой от тях няма криминално досие и никой не е бил арестуван.
— Вече знам това, Джил.
— Само Уокър е имал някои проблеми. Той е най-известният от семейството, защото е прочут автомобилен състезател. Изглежда, е много добър. Както и да е, хората знаят, че той има пари. Не се старае да остава незабелязан, както правят останалите, и знаеш как реагират на това някои хора. Виждат ги и ги пожелават. Парите, имам предвид.
— Каза, че е имал някои проблеми?
— Да, потрошил е доста брони, но е попадал само в две тежки катастрофи, едната с ранени. Уокър всъщност не е бил виновен за нито една от тях. Бил е по-голям късметлия от някои от останалите, защото и в двата случая се е отървал без драскотина. Първата катастрофа е станала в Уисконсин. Не намерих никого там.
— Ами другата?
— Тя е била най-лошата. Станала е във Флорида, но мъжът, който според свидетелите я е причинил, е умрял на място. Неговата застрахователна компания е обезщетила пострадалите. Също като при катастрофата в Уисконсин е имало много ранени, някои тежко, някои незначително.
— Но Уокър не е причинил тази катастрофа?
— Не — каза Джил. — Още чакам да ми се обади полицаят, който първи е пристигнал на мястото на произшествието. Може би той ще ми каже нещо, което не знам. След като говоря с него, ще те открия… Освен ако не искаш да се откажа от това.
Алек отговори светкавично:
— Не, не спирай. Продължавай да дълбаеш.
Джил потегли след минута, а Алек се върна в апартамента, за да довърши работата си, но не можа да се съсредоточи върху това, което правеше. Продължаваше да мисли за Регън. Трудно ли му беше да изостави този случай? Защо искаше Джил да продължи да търси? Може би, ако беше участвал активно в разследването, нямаше да се чувства толкова потиснат сега.