Взе една кутия и я занесе до колата. Защо не можеше да приеме, че са арестували истинския виновник? Въздъхна и поклати глава.
Защото просто беше прекалено лесно, по дяволите!
ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Неделята се оказа ужасен ден за бягане. Времето се промени от студено и мокро на непоносимо горещо и влажно. Въздухът беше тежък и задушен като в тропическа гора.
Софи, Корди и Регън бяха в парка от цял час, но бяха прекарали повечето време скрити под един навес. Бяха наблъскани като сардини с още поне петдесет души, докато дъждът се лееше като из ведро. Там нямаше никаква възможност да се уединят и поговорят.
Веднага щом дъждът спря, се наредиха на опашка, за да се запишат за състезанието и да си вземат номера.
Софи вече им беше казала добрата новина, но Корди и Регън искаха отново да чуят всички подробности. Освен това те знаеха, че Софи си умира да се наслади на победата си.
— Хайде, Софи, започни от началото! — подкани я Регън.
Приятелката й нямаше нужда от молби.
— Добре. След като моята статия — моята изключително добре написана статия — беше публикувана във вестника, започнаха да се появяват все нови и нови жени. Всички търсеха възможност да свидетелстват срещу Шийлдс. За нещастие никога няма да разберем дали той е имал нещо общо със смъртта на Мери Кулидж. Няма твърди доказателства, но прокурорката ми каза, че разполага с достатъчно, за да го изпрати в затвора за дълго време. Тя ще се заеме и с бодигардовете и смята, че ще може да убеди съдебните заседатели, че те са съучастници на Шийлдс в измамите.
— Ами парите? — попита Корди.
— След като Шийлдс бъде признат за виновен, а той ще бъде — обясни тя, — дъщерята на Мери ще получи това, което е останало от парите на майка й.
— Обзалагам се, че тя би предпочела да се върне майка й — вметна тъжно Корди.
Регън потупа Софи по рамото.
— Много се гордеем с теб.
— А ние се гордеем с теб, Регън — каза Корди. — Двете със Софи не сме спали от седмици от тревоги по теб. Ти обаче се справи чудесно.
— Е, почти — заяви скромно Регън.
— Сега, след като арестуваха убиеца на детектива и Хейли Крос, ще можеш да се върнеш към нормалния си живот и пак да дишаш спокойно, нали?
— Как е възможно нещата отново да станат нормални? Заради мен двама души са мъртви.
— Не можеш да виниш себе си за действията на Морис. Той очевидно е имал психични проблеми. Няма начин Да се предвиди, че някой превъртял тип ще прибегне до такова насилие.
— Корди е права — съгласи се Софи.
— Чухме всичко за мъжа, когото са арестували, и как са открили доказателствата. Но не си ни казала нито дума за Алек. Той липсва ли ти?
Регън не отговори. Нямаше нужда да го прави. Очите й вече се пълнеха със сълзи. Корди й подаде салфетка.
— Какво се случи?
Тя най-после им разказа за последния път, когато беше видяла Алек, и какво й беше казал, когато се сбогуваха. Щом свърши, приятелките й останаха безмълвни. После и двете избухнаха.
— Какво е казал? — почти извика Софи.
— „Ако някога дойдеш в Бостън“ — повтори Регън.
Корди беше бясна.
— И толкова? Нищо по-вече ли не се отрони от устата му?
— Какво например? Благодаря за приятното прекарване ли? — Регън вече плачеше и непознатите хора наоколо я забелязваха. Някаква жена буквално се премести по-близо, без съмнение да подслушва разговора им. Тя се взираше в Регън, без да се прикрива. Регън обърна гръб на любопитната натрапница. Притесняваше се, че не може да контролира емоциите си. — Днес алергията ми е в апогея си.
Нито Корди, нито Софи повярваха на това извинение — тя плачеше, защото сърцето й беше разбито.
Корди й подаде нова салфетка и опита да я успокои:
— Всичко ще се оправи. Лъжата само влоши положението.
— Направих най-ужасното нещо! — изплака ненадейно Регън.
Корди и Софи се вторачиха в нея.
— Какво си направила? — прошепна Корди.
— Влюбих се в него.
— Ние също мислехме, че е станало така — въздъхна Корди съчувствено.
— Ти призна ли му? — попита Софи.
— Не.
— И по-добре.
Жената, която стоеше зад Регън, кимаше, защото очевидно бе на същото мнение. Софи реши да не й обръща внимание.
— Хайде, дойде нашият ред — каза Корди.
Опашката напредваше бързо и те най-после бяха стигнали до масата за регистриране. След няколко минути вече си помагаха една на друга да си закачат номерата върху гърбовете на тениските.
Тъмни облаци бяха надвиснали над тях, докато вървяха към стартовата зона. Улиците около маршрута бяха затворени и полицаите насочваха движението.