Паркът беше потънал в тучна зеленина, храстите и тревата бяха избуяли, но пътеките за велосипеди и за джогинг се открояваха сред дърветата. Няколко мъже и жени седяха на една каменна стена покрай пътеката, докато чакаха състезанието да започне.
Корди още се горещеше:
— Не мога да повярвам, че е изрекъл това. Сигурна ли си, че си чула правилно, Регън? Точно това ли каза? — Прекалено късно тя осъзна, че неволно е отприщила сълзите на приятелката си.
— Да — отвърна Регън разплакана.
— Не мога да повярвам, че не си му казала да си…
— Корди, за бога! — спря я Софи.
— Наистина не искам повече да говорим за Алек — подсмръкна Регън.
— Добре — съгласи се Софи.
— Нито дума повече за него — обеща Корди.
— Той и без това не е моят тип. Изобщо не е подходящ за мен.
— Така ами! — съгласи се Софи.
— А защо не? — попита Корди.
— Много е немарлив. Ето защо. Никога не се облича елегантно.
— Със сигурност беше елегантно облечен в онзи смокинг в кънтри клуба — отбеляза Софи.
— Не й помагаш — прошепна Корди.
— Да, може да се изтупа, когато поиска, но предпочита да е небрежен. Все забравя да се обръсне и никога не се реше. — По лицето й се стичаха сълзи, докато се оплакваше от него. Търпеливо ги избърса и каза: — Колко съм жалка, че говоря за такива маловажни неща. А всъщност той е толкова секси, мил и чаровен. Истината е, че ми харесва, че ходи в такъв неугледен вид.
Корди й подаде още една кърпичка. Регън й благодари, после въздъхна:
— Алек има всички качества, които са важни за истинския мъж — чест, преданост… Той е силен и смел… — Тя спря, за да попие очите си, и добави: — Просто е съвършен.
— Не, не е — възрази Корди. — Ако беше толкова съвършен, защо ще си тръгне от най-хубавото нещо, което му се е случвало някога?
— Не искам да говоря за него. Наистина, нито дума повече.
— Добре — съгласи се Софи. — Да побъбрим за нещо друго.
— Ако той може да продължи напред, аз също мога — заяви Регън. — Всъщност точно това ще направя. Ще продължа.
— Страхотно! — възкликна Корди.
— Може ли да сменим темата?
— Най-добре — съгласи се Корди. — Кърпичките ми свършиха.
— По — вече няма да плача за него.
— Радвам се да го чуя — каза Софи.
— Мисля, че трябва да отпразнуваме твоето издигане — каза й Регън.
— Хайде да отидем на вечеря другата седмица — предложи Корди. — Но преди четвъртък. Тогава започвам нова диета.
— Защо в четвъртък?
— Защото си го избрах и съм го оградила на календара си. Вече се настройвам психически. Ще започна в четвъртък, каквото и да стане.
— Тогава да отидем в сряда вечер — предложи Регън.
— Вдигнаха флага — каза Софи. — Това е сигнал, че след пет минути състезанието започва. Аз ще се промъкна по-напред. Ти ще бягаш ли? — попита тя Регън.
— Хиляда и петстотин метра натам и пак толкова на връщане и приключвам.
— А ти, Корди?
— Аз ще направя хиляда и петстотин метра съчетано — ходене и пълзене.
— Реших да бягам, вместо да ходя — съобщи Софи. — И да се пробвам на цялата дистанция. Десет хиляди метра.
Регън се усмихна, а Корди прихна. Но реакцията им не се понрави на Софи.
— Мислите, че не мога да се справя, нали?
— Да, така мисля — съгласи се Корди.
— Знам, че не можеш — каза Регън. — Софи, ти не си бегачка.
— Вече съм. Ще се срещнем на финала. Доскоро.
Те я видяха как си проправи път през тълпата, без да обръща внимание на сърдитите погледи на хората, които разбутваше с лакти.
— Залагам десет долара, че няма да издържи повече от хиляда и петстотин — каза Регън.
— Хей, виж! — възкликна Корди. — Отворили са новия магазин за сладолед. От другата страна на улицата е. Дали да не се отбием? — После и тя се смеси с тълпата.
Регън погледна през улицата към мястото, което Корди сочеше, и вниманието й беше привлечено от двама души, които излизаха от магазина, стиснали фунийки сладолед.
Вървяха хванати за ръце. Жената беше около двайсетгодишна, а мъжът поне на петдесет.
— Още една отрепка — измърмори Регън.
Реакцията й бе мигновена. Тя изпита отвращение. После поклати глава — Ейдън беше прав. Тя наистина трябваше да преодолее този свой абсурден протест. Докато не се поставеше на тяхно място, не можеше да знае точно каква е ситуацията и какво е в сърцата им.
Да, определено беше време да промени отношението си. Щеше да започне да работи по въпроса още сега. Но независимо от добрите си намерения, не можеше да се принуди да не гледа двойката, която пресичаше улицата.
И точно затова го забеляза. Той беше едър, мускулест мъж и тичаше бързо точно зад тях. Той блъсна сякаш неволно възрастния мъж настрани. Младата жена извика нещо, но бегачът изобщо не погледна назад. Беше облечен за състезанието с черен анцуг, но на Регън й се стори странно, че в тази жега е с яке. Освен това забеляза, че носи бинокъл. Мъжът бързо изчезна в тълпата.