Тя трепна, когато стартовият пистолет гръмна, после се обърна и се присъедини към хората, които поеха по пътеката. Придържаше се близо до опашката на тълпата и се стараеше да избягва лактите на околните.
Грубиянът с бинокъла не се виждаше никъде. Тя не се сети повече за него. Не си позволи да мисли и за Алек, но това беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Алек не й беше върнал ключовете. Това пък защо? Не бе типично за него да забрави и дори да не се сети, че са в джоба му. Може би ги беше задържал като извинение да се върне в хотела. Така би му казал някой психоаналитик. Неговото подсъзнание искаше отново да я види.
Някои други неща от него — също.
Алек стоя буден половината нощ, мислейки за бъдещето си. Към три сутринта беше измислил всичко. Неговото бъдеще беше Регън. Ако тя го искаше… Да обърне нова страница изведнъж, придобиваше съвсем друго значение за него. Той не искаше да ходи никъде без нея.
Взе и няколко решения за работата си и се почувства добре. Но заспа, като си мислеше за Регън. Чудеше се как ще я убеди да го обикне.
На следващата сутрин, след като си взе душ, той реши, че трябва да си придаде по-добър вид, преди да отиде в хотела. Избръсна се и облече чисти дънки, които имаха само две дупки под коленете. Отвори един от кашоните и намери чиста, макар и намачкана тениска с къс ръкав и дори си направи труда да я запаше.
Случайно се погледна в огледалото, докато прибираше пистолета си в кобура, и осъзна, че се нуждае от подстригване. Косата му стърчеше във всички посоки. Той сви рамене — бе твърде късно да направи нещо по въпроса.
Валеше, докато пътуваше към хотела. Тъкмо влизаше във фоайето, когато Джил го настигна.
— Какво правиш тук?
— Не ме ли чу да ти свиркам с клаксона, когато пресичаше „Мичиган“? Забавих се на светофара — каза задъхано Джил.
— Извинявай, не съм те чул.
— Алек, мисля, че открих нещо за теб. — Той се огледа и добави: — Може би трябва да намерим някое по-тихо място.
— Тъкмо отивам в офиса на Регън. Можем да говорим там.
Той използва ключа на Регън, за да стигне до третия етаж. Джил започна да му обяснява веднага щом вратите на асансьора се затвориха.
— Най-после се чух с онзи полицай във Флорида и той ми каза някои интересни неща.
Вратите се отвориха на третия етаж и двамата излязоха в коридора. Беше празен и тих като изповедалня в петък вечер.
— И какво ти съобщи той?
— Катастрофата е станала преди повече от година. И е била много тежка, както ти казах. Верижна катастрофа на пет коли. Притеснявах се, че той няма да си я спомня, но ми каза, че била толкова страшна, та нямало да може да я изличи от паметта си, докато е жив. На излизане от Тампа имало петнайсеткилометров участък от шосето с две платна. Уокър Мадисън карал спортна кола с мощен двигател. Той изпреварвал някакъв камион и един седан последен модел се наместил точно зад него. Някой си Гейдж, Ерик Гейдж, карал колата, а жена му се возела до него. Уокър изпреварил камиона и се върнал в платното без никакви проблеми, но седанът на Гейдж не успял. Тук има противоречиви доклади. Полицаят твърди, че единият свидетел се кълнял, че шофьорът на камиона не пуснал седана да се пъхне пред него и нарочно ускорил. Съществува и възможността седанът да се е закачил в камиона, когато се е опитвал да се махне от платното за насрещно движение. Както и да е, станала ужасна катастрофа — обясни той.
Алек забеляза, че Джил говори все по-бързо и лицето му е почервеняло. И усети, че го избива студена пот. Вече имаше лошо предчувствие за това, което му предстоеше да чуе.
— Продължавай — настоя той.
— Шофьорът на камиона загубил контрол, камионът се завъртял и се преобърнал. Седанът бил потрошен, но шофьорът, този Ерик Гейдж, се отървал без драскотина. Жена му обаче нямала същия късмет. Полицаят каза, че трябвало да я вадят с лост от колата. Сякаш автомобилът се бил сгънал отгоре й. Каза, че понякога още чува писъците. Жената била в безсъзнание и едва се крепяла. Но мъжът й превъртял, скубел си косата и ревял, че е трябвало да я остави тя да кара, както настоявала, и трябвало той да е на онази седалка. Колкото повече време се точело, докато вадели жена му от колата, толкова повече мъжът излизал извън контрол. Когато дошла линейката, се наложило да го упоят, защото при неговия ръст трима мъже едва успели да го сложат на носилката и да го стегнат с каишките. Бил превъртял. И знаеш ли какво се опитвал да направи?