Стръмна тясна клисура се спускаше на десетина-дванайсет метра към гориста местност, през която течеше поток. По единия склон на клисурата стърчаха назъбени скали, но на другия бряг на потока имаше дървета с дебели чепати клони, които сякаш растяха направо от склона.
Пак ръмеше и тънката дъждовна пелена висеше като дим между дърветата. Нямаше дори и полъх на вятър и въздухът бе тежък. Изведнъж стана съвсем тихо, толкова тихо, че тя почти загуби връзка със света наоколо.
Погледът й се придвижи нагоре. Точно тогава го видя. Там, между дърветата, стоеше мъжът с черния анцуг. Беше точно на отсрещната страна на клисурата и стърчеше неподвижно като статуя. Чакаше я да го забележи. Тя бе толкова шокирана да го види, че потрепери изплашена. Сърцето й замалко да се пръсне. Какво правеше той?
Няколко секунди двамата се взираха един в друг. Лицето му бе напълно лишено от изражение. Тя не отделяше погледа си от него, докато бавно се отдръпна от стената. Внезапно той наклони леко глава и й извика нещо. Само една дума, помисли си тя, но не можа да я разбере.
После лицето му се промени и тя осъзна кой е той и къде го беше виждала преди. Ужасът я помете. Той пак изрече думата, този път много по-бавно и ясно, после й направи знак с ръка и тя най-сетне разбра.
„Бягай!“.Той й казваше да бяга.
ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Ерик Гейдж се нуждаеше само от минута насаме с нея — време, повече от достатъчно за това, което възнамеряваше да направи. Почти му се искаше тя да се измъкне, но знаеше, че не може да й позволи да избяга. Трябваше да я убие.
Уокър Мадисън беше изпратил сладката му невинна Нина в ада, но Ерик нямаше да кара Регън Мадисън да страда така, както беше страдала жена му. Не, щеше да я убие бързо. И справедливостта най-после щеше да се възцари.
Демонът щеше да изгори от гняв, но всичко щеше да свърши днес. Ерик бе твърдо решен. Всичко щеше да приключи със смъртта на Регън.
Въпреки това той искаше да й даде шанс да се спаси. Така бе справедливо. Нали затова не я уби, когато тя застана до стената и се загледа в дърветата. Пропиля една идеална възможност. Тя бе сладка и невинна като неговата Нина и той се надяваше, преди тя да поеме последния си дъх, да й помогне да разбере защо се налага да умре. Щеше да й каже, точно както беше казал на Нина, че вината изобщо не е негова.
Бягай, Регън. Опитай се да се спасиш.
Но Регън не помръдна. Като сърна, попаднала пред фаровете на кола, тя замръзна ужасена и продължи да се взира шокирано и невярващо в лудия мъж от другата страна на клисурата. Тя не видя пистолета в ръката му, преди той да го вдигне. Стреля два пъти в бърза последователност, още преди тя да успее да се обърне. Първият куршум одраска каменната стена отгоре и край лицето й се разлетяха камъчета. Едно ожули лявата й буза. Вторият куршум издълба парче от кората на дъба само на сантиметри от нея. Звукът от изстрелите беше ужасяващ и тя имаше чувството, че някой налага с юмрук тъпанчетата й.
Регън побягна към дърветата. Хвърли бърз поглед назад и видя, че той заобикаля клисурата. Бягаше толкова бързо, че фигурата му изглеждаше като размазана.
Тя не губи време да поглежда втори път назад. По-бързо, по-бързо, трябваше да бяга по-бързо.
Мозъкът й не можеше да асимилира какво се случва. Тя отчаяно се опитваше да се концентрира. Спомни си, че пътеката се извива обратно към клисурата. Не искаше да се връща отново там, а да стигне до улицата, но чувството й за ориентация напълно изчезна и тя не беше сигурна накъде тича.
Привела глава, бягаше направо през дърветата и се придържаше настрани от пътеката.
Той отново стреля. Куршумът одраска бедрото й. Опари я, но болката не я забави. Обаче я шокира това, че той е толкова близо. Беше предположила, че е увеличила разстоянието помежду им, а сега усещаше, че той я настига.
Трябваше да бяга по-бързо. Той отново стреля. Куршумът се заби в пръстта пред нея и калта опръска краката й. Усети как писъкът се надига в гърлото й, но не издаде нито звук, а започна да бяга на зигзаг между дърветата и храстите, за да не бъде толкова лесна мишена.
Къде, за бога, бяха всички бегачи? Нима състезанието беше свършило? Всички ли си бяха заминали? Изпита лудо желание да погледне часовника си, за да провери колко е часът. Толкова ли се беше отклонила от маршрута на състезанието? Никой ли не чуваше гърмежите? Мили боже, на нея й звучаха като изстрели с оръдие.