Взе пистолета, който Ерик така предвидливо й бе оставил, и притисна дулото към слепоочието си.
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Регън не се шегуваше, като казваше, че е ревла. Всеки път, когато Алек решаваше, че е свършила, тя започваше отново. Това не го притесняваше. Той знаеше, че плачът беше нейният начин да се отърве от натрупаното напрежение. Днес бе преживяла истински ад и бе показала забележителен кураж и сила. А сега всичко беше свършило, тя беше в безопасност и можеше да излее всичко, което й тежеше.
Алек седеше до нея на дивана в апартамента й и ако двамата бяха сами, щеше да я сложи в скута си и да я прегърне силно. Обаче стаята беше пълна с роднини и приятелки.
Ейдън и Спенсър седяха на креслата, наведени напред, и слушаха Джон Уинкът, който им обясняваше отново как брат им Уокър несъзнателно е предизвикал маниакалното желание за отмъщение у Гейдж.
Софи и Корди, които имаха вид, сякаш и те всеки момент ще избухнат в сълзи, седяха на столовете до двойната врата, която водеше към спалнята.
Регън попиваше ъгълчетата на очите си и се опитваше да слуша внимателно разговора, но Алек постоянно я разсейваше. Той хвана ръката й. Тя я издърпа. Той пак я хвана. Когато го погледна, той й намигна. Тя се обърка. Алек не трябваше да се закача с нея. Дали не беше забравил, че заминава от града? Може би трябваше да му напомни.
Но тя не знаеше как ще преживее още едно сбогуване. Само като си помислеше за това, и сълзите й отново рукваха. Джон Уинкът се наведе да й подаде поредната салфетка от кутията, която беше оставил на масичката за кафе, и попита:
— Ще се оправиш ли?
— Да — увери го тя. — Просто ми трябва малко време.
Уинкът огледа присъстващите. Братята и приятелките й очевидно бяха свикнали със сълзите й, защото всички кимнаха. Алек също не изглеждаше разтревожен. Уинкът се усмихна. В критичния момент Регън се бе държала невероятно смело и ако сега искаше да плаче, той нямаше нищо против.
— Аз съм голяма ревла — призна отново тя.
И пак всички кимнаха. Дори Алек. Тя реши да не му обръща внимание и се обърна да попита нещо Софи, но той отново нахлу в мислите й. Преди тя да осъзнае какво се кани да направи, Алек я прегърна през раменете и я придърпа плътно до себе си.
Регън забеляза, че братята й изобщо не изглеждат изненадани. Но Софи и Корди бяха втрещени.
— Значи поне това е добра новина, нали, Регън? — попита Джон.
— Извинявай, нещо се разсеях.
— Имаше тежък ден. Говорех за Питър Морис и казах, че обвиненията в убийства са снети, разбира се, но той вече призна, че е откраднал парите от финансовата помощ и ги е проиграл на хазарт. Ако съдията не приеме признанията му, пак могат да го обвинят в злоупотреба със служебно положение. Изглежда, Морис е бъркал и в банковите сметки на общинския център. Лошо му се пише.
— Радвам се да го чуя — каза Спенсър.
Регън се съгласи. И двамата й братя бяха вече по-спокойни. Когато пристигнаха в парка, те бяха като обезумели. Регън седеше отзад в една линейка с Корди и Софи, докато лекарите почистваха раните й. Регън никога не беше виждала Ейдън и Спенсър да се държат толкова истерично. Това бе истинско откритие за нея. Ейдън буквално крещеше на детектива. Спенсър посегна да удари с юмрук един телевизионен оператор, който се опита да се качи в линейката, за да снима Регън отблизо. Всъщност нямаше нужда да го прави. Алек все едно не допусна онзи мъж да се доближи до нея. Той озапти и Ейдън и го накара да се успокои.
— Още не сме успели да се свържем с Уокър — каза Спенсър.
— Мислиш ли, че той ще помни онази катастрофа? — попита Софи.
Регън се намръщи.
— Разбира се, че ще я помни.
— Той не я е причинил. — Уинкът повтори отново това, което им беше разказал. — Според записките на полицая, шофьорът на камиона и Гейдж са били виновни, че са шофирали безразсъдно.
— Значи Гейдж е имал вина за катастрофата — попита Корди.
— Точно така — кимна Уинкът.
— Тогава защо от застрахователната компания на шофьора на камиона са му платили обезщетение? — попита тя.
— Имало един свидетел, който се кълнял, че шофьорът на камиона нарочно увеличил скоростта, за да не пусне Гейдж пред себе си, когато онзи се опитвал да го изпревари — обясни Алек. — Сигурен съм, че застрахователите не са искали дълга битка в съда. Било им е по-евтино да платят обезщетение.
Регън погледна Ейдън.
— И е било по-практично. — Тя си мислеше за Емерсън и за това как бяха решили да му дадат малка сума пари, за да се отърват от него.
— Гейдж не е трябвало да тръгва да изпреварва камиона — каза Софи.
Никой не й възрази. После Алек допълни: