Списък с убийства

— Не мисля, че Гейдж е можел да поеме отговорността за случилото се.

— Уокър е изпреварил камиона без проблем, а Гейдж не можал, може би това е отприщило яростта му.

— Трябваше да видите спалнята на втория етаж в къщата му. Тя е била личното му царство, защото Нина не е можела да се качва по стълбите. Там имаше най-различни интересни неща.

— Какви? — попита Софи.

— Медицинските картони на Нина от болницата и от рехабилитационния център. Но имаше и сметки за лечение на Ерик Гейдж, издадени от психиатрична болница.

— Той как се е сдобил с картоните? — попита Корди.

— Сигурно ги е откраднал — предположи Софи. — Но защо?

— Може би тя е искала той да ги открадне — включи се Уинкът. — Бил е по-нестабилният в техния брак.

— Откъде знаеш това? — попита Регън.

— Брадшоу прегледа подробно картоните и ми прочете някои от коментарите, които лекарите и терапевтите са писали за Нина и напредъка й. Тя е била изключително труден пациент — каза той. — И това е меко казано. Не е искала да се оправи, искала е да си отмъсти. Мисля, че е настоявала и настоявала, докато Ерик не е правел това, което е пожелала. Нина Гейдж е била огорчена, съсипана жена.

— Регън, мисля, че Ерик е преживял остър вътрешен конфликт дали да те убие — каза Уинкът.

— Той със сигурност не изпитваше съмнения, когато я преследваше из парка и стреляше по нея! — избухна Алек.

— Намерил е твоя списък и може би се е опитвал да изпълни последните ти желания, преди да… — съгласи се Корди.

— Какво болно копеле! — въздъхна Ейдън.

— Мислиш ли, че той е искал някой да го спре? — попита Регън. — И затова ми е изпратил имейла и факсовете? Той е знаел, че полицията ще се намеси.

Уинкът затвори бележника си, прибра го в джоба си и каза:

— Отначало мислех, че е така, но после Гейдж уличи Морис, за да ни отдели от теб, така че сигурно е размислил. За него това сякаш е било игра. Нина е била водещата в брака им и Ерик е бил разяждан от чувство за вина. Правел е всичко, което тя е искала.

— И са обвинявали брат ми за своето нещастие — каза Регън.

— Тя е знаела съвсем точно какво прави. Веднага щом е укрепнала достатъчно, двамата са събрали цялата покъщнина и са се преместили тук, в родния град на Уокър. Според мен първоначалната им мишена е бил Уокър и Ерик е изчаквал подходящ момент, за да го убие.

— Но плановете са се променили — намеси се Алек.

— На кухненската маса на Гейдж имаше снимки и една папка с изрезки на статии за Уокър. Те са следели къде се намира той — обясни Уинкът. — И знаете ли какво друго имаше на масата? Около двайсет копия на една снимка от вестника, на която сте и четиримата. Мисля, че точно тогава плановете им са се променили. Представете си как се е чувствала тя всеки път, когато е поглеждала усмихнатите ви лица. На тази снимка Уокър стои зад Регън, сякаш я пази, и ръката му е на рамото й. Той изглежда толкова горд с нея и толкова щастлив, а това сигурно е накарало Гейдж да побеснеят.

— Те са искали Уокър да страда, преди Ерик да го убие — каза Алек. — Омразата им е била много силна.

Регън потрепери.

— Тази катастрофа ги е превърнала в чудовища.

— Скъпа, не мисля, че са били добри хора и преди нещастието.

— Човек почти започва да ги съжалява.

— Как ли не! Той се опита да те убие. Ако можех, щях да го застрелям още веднъж.

— Е, това е всичко. — Уинкът стана.

Софи също се изправи.

— Прибирам се у дома. Днес ме изплаши до смърт, Регън. Кълна се, че ще ми трябва цяла седмица ходене по магазините, за да се съвзема.

— Да ти се извиня ли?

Софи се усмихна:

— Ако искаш.

— Софи, трябва да ме закараш до вкъщи — каза Корди. — А ако Регън ще се извинява на някого, това трябва да бъда аз. Изобщо не исках да участвам в това състезание. Ако си забравила, аз ти предложих да се отбием в магазина за сладолед.

— Не, трябваше да се срещнем там след състезанието — поправи я Софи.

Двете излязоха от апартамента, продължавайки да спорят. Уинкът също си взе довиждане, ръкува се с братята й и си тръгна. Алек го последва.

— Джон, почакай. Искам да ти кажа нещо.

Ейдън и Спенсър също се отправиха към вратата.

— Регън, ще се оправиш ли сама тази вечер? — попита Спенсър.

— Да, няма проблем.

Тя отиде при Ейдън и го сръга закачливо в гърба, докато той вървеше към вратата.

— Искаш ли да чуеш нещо смешно?

— Няма да ми дойде зле след всичко, което стана.

— Нали знаеш онзи малък проблем, който имах?

— Какъв проблем? — Той попита така, сякаш тя има твърде много проблеми и той не може да запомни всичките.

— Проблемът с отрепките.

— Имаш предвид старите мъже, които се женят за млади жени?