— Да.
— Нали ти казах, че трябва да го преодолееш.
— Преодолях го, но всъщност точно така забелязах Ерик Гейдж. По улицата вървяха един стар мъж и млада жена. Аз, разбира се, веднага се втренчих в тях. Старите навици умират трудно — обясни тя. — И си мислех, че не трябва да реагирам с такова отвращение само защото… ами да си кажем истината, той е отрепка.
— О, да, виждам, че си преодоляла проблема си.
— Ако го нямах, нямаше да го забележа. Точно това се опитвам да ти кажа.
— А това, че го забеляза, повлия ли по някакъв начин на случилото се впоследствие?
Тя знаеше накъде бие той и съжали, че е започнала този разговор.
— Няма значение.
Ейдън се засмя:
— Знаеш ли какво, Регън?
Той я ощипа по носа, за да я подразни още повече, и каза:
— Ние те обичаме.
Тя кимна и очите й отново се напълниха със сълзи.
— Това означава ли, че ще утроите бюджета ми за следващата година?
— Не, означава, че те обичаме, но това беше добър опит.
Алек беше изпратил Уинкът до асансьора и се връщаше в апартамента, когато Ейдън го спря. Спенсър стоеше на вратата и говореше с Регън.
— Какво става с теб и сестра ми? — попита направо Ейдън.
— Аз ще се оженя за нея.
— Така ли?
Алек кимна.
— Ще ми трябва известно време да я убедя, но в крайна сметка ще победя.
Ейдън очевидно одобряваше това. Той стисна ръката на Алек, погледна Регън и каза:
— Не мисля, че ще ти трябва много време.
Спенсър дойде при тях и Алек също му разкри намеренията си. Но той реагира по-резервирано.
— Ако някога накараш сестра ми да плаче… — Той млъкна и погледна Регън, която тъкмо изтриваше една сълза от бузата си. После въздъхна: — Е, няма значение.
Регън изчака Алек да се приближи. А той помисли, че изражението й е такова, сякаш иска да го прати в ада.
— Благодарна съм ти днес — каза тя.
Той се усмихна.
— Ти ми спаси живота.
— И ти ми спаси живота.
— Значи сме квит.
Тя отстъпи назад с намерението да затвори вратата пред лицето му просто за да му покаже колко е разстроена, но следващият му въпрос я спря:
— Защо си толкова раздразнителна?
Тя отвори вратата широко и пак излезе напред.
— Не съм. Предполагам, че вече ще поемеш по пътя си… Нали трябва да обърнеш нова страница. Е, искам да ти пожелая успех.
— Наистина ли?
— Да.
Той протегна ръце да я прегърне, но тя вдигна длан, сякаш да се предпази.
— Няма да ти позволя пак да разбиеш сърцето ми. Чуй ме, Алек. Не можеш да ми кажеш, че си тръгваш, и после да се върнеш и да ме прегръщаш… Просто не можеш. — Тя започваше да се разгорещява. Скръсти ръце на гърдите си. — Ти обръщаш нова страница, забрави ли? Точно това ми каза. Обърни страницата, Алек. Продължавай напред, право към изхода.
Беше готова за битка, на той не игра според правилата.
— Обичам те, Регън.
Тя примигна объркано. Усмивката му бе обезоръжаваща.
— Да, наистина, обичам те. Тя не му повярва.
— Но ти каза: „Ако някой път дойдеш в Бостън…“
— Няма да отида никъде без теб.
Регън бе твърдо решена да го поизмъчи малко, преди да му прости. Но сърцето й му принадлежеше. Отстъпи назад и каза:
— Ако някой път дойдеш в Чикаго…
Тя опита да затвори вратата. Кракът му й попречи. Той се усмихна, когато я избута назад и прихлопна след себе си.
— Май не си забелязала…
Колко го обичаше! Искаше да му го каже, но само попита:
— Кое?
— Вече съм тук.
ЕПИЛОГ
Алек щеше да води Регън у дома, за да я запознае със семейството си. Тя бе нервна и притеснена, че може да не я харесат. Според него това бе най-откаченото нещо, което тя можеше да си помисли. Не можеше да си представи защо се чувства толкова несигурна, но направи всичко възможно да я успокои, докато крачеха заедно през летището.
За околните те бяха странна двойка. Алек си беше пуснал дълга коса и брада за една операция под прикритие, която току-що бе завършил за Бюрото, и не бе имал време да се обръсне и подстриже. Беше си взел душ и бе облякъл удобната си „униформа“ за свободното време — тениска и избелели дънки.
Регън беше като картинка — с розова риза, къса кафява пола и сандали. Единствените й бижута бяха чифт малки диамантени обеци и годежният й пръстен.
Тя изглеждаше като момиче от корицата на някое модно списание. Той — като сериен убиец.
Мъжете се опитваха да уловят погледа й, а жените се опитваха да не се разпищят, когато го погледнеха.
Настаниха ги на последния ред в първа класа, което им осигури малко уединение, и веднага щом можаха да разкопчеят коланите си, той се наведе през облегалката и я целуна. После й каза колко много я обича.