Беше облечена в черен костюм и светла копринена блуза. Изглеждаше много шик. Ако Корди имаше някакъв недостатък, това бе ужасният й вкус по отношение на мъжете.
Софи почти се блъсна в нея на връщане от тоалетната. И двете спряха, за да си побъбрят с Кевин.
Регън ги гледаше усмихната. Софи жестикулираше оживено и обясняваше нещо. Кевин изглеждаше във възторг от думите й, а Корди стоеше със скръстени ръце и кимаше от време на време.
От трите приятелки Софи бе най-енергичната. По-висока от Регън и Корди и почти цяла година по-голяма от тях, тя бе убедена, че след като е най-възрастна, трябва винаги да командва. В гимназията й беше излязло име, че постоянно създава проблеми и тя се стараеше много, за да поддържа тази репутация. И тъй като въвличаше и Регън и Корди в плановете си, трите постоянно бяха наказвани да остават след училище. Софи продължаваше да се държи като шеф, но Корди и Регън вече рядко се връзваха на приумиците й.
Регън имаше чувството, че предстоящият уикенд вероятно ще бъде изключение в това отношение.
Корди предизвика леко вълнение, като прекоси ресторанта и се настани в сепарето срещу приятелката си. Софи още говореше с Кевин. Шефът му, господин Ладжиа, се бе присъединил към тях.
— Умирам от глад — каза Корди. — И нищо чудно, вече е един. Готова ли си да поръчаш? Софи каза, че вече го е направила.
— Готова съм. Тя какво обсъжда с Кевин и господин Ладжиа?
— Мисли, че няма да е зле да пусне още една статия за ресторанта, и ще говори с редактора за това.
Корди направи знак на сервитьора и след като двете поръчаха обяда си, тя кимна към сгънатите листове.
— Това копие от дневника на Мери Кулидж ли е?
— Да, чела ли си го?
— Много се разстроих.
— Защо не ми каза за това, когато ми се обади?
— Знаех, че Софи ще иска да ти обясни. В края на краищата, това си е нейният план.
— Още не съм го чула.
Корди се усмихна.
— Няма да го пропуснеш. Освен това вече ме накара да обещая, че ще присъствам на приема и семинара през уикенда. Сигурна съм, че ще изкопчи същото и от теб. Имала е и доста по-откачени идеи, но тази специално е за добра кауза.
Сервитьорът донесе диетична кола и за Корди и панер хляб.
Корди веднага грабна едно хлебче и го разчупи.
— Ако това, което Софи ми разказа за Мери Кулидж, е вярно, Шийлдс би трябвало да е в затвора. Защо не е там?
— Защото е хлъзгав като змиорка. Подадох оплакване в щатската комисия с надеждата да му отнемат лиценза и съм сигурна, че и други хора са сторили същото. Трябва да се направи нещо, за да не може повече да ограбва уязвимите нещастни жени.
— Не разбирам. Той печели цяло състояние от семинарите си, защо му трябва да…
Замисли се за подходящата дума, но Корди й я подсказа:
— … да мами и ограбва.
— И то самотни жени. Та тези пари не са му нужни.
— Не мисля, че е въпрос на необходимост — обясни Корди. — Вероятно го прави заради властта, която това му дава, опива се от нея.
— Кой се опива? — попита Софи, докато се настаняваше до Корди. — Подай ми студения чай, моля те.
— Обсъждаме защо Шийлдс ограбва богатите нещастни жени. — Корди подаде на Софи чашата й и добави: — Казвах, че според мен не е заради парите.
— Не съм съгласна! — възрази Софи. — Мисля, че е точно заради парите.
— Но рискува някоя от жертвите му да отиде в полицията — намеси се Регън.
— Той се мисли за непобедим — прекъсна я Софи. — А според него рискът явно си струва. Мери Кулидж му е прехвърлила малко повече от два милиона. Това са ужасно много пари, момичета.
— Определено си струва — съгласи се Корди. — Особено когато си толкова алчен.
Регън погледна Софи.
— Ти как се сдоби с този дневник?
— Казах ти, че дъщерята на Мери го намерила след погребението, докато опаковала нещата на майка си. Веднага отишла в полицията, но не стигнала до никъде. Наела адвокат да върне парите, но като прегледал документите, които Мери била подписала, казал на дъщерята: „Стореното от Шийлдс е осъдително, но от правна гледна точка той не е нарушил никакви закони“.