— Но аз ти вярвам — възрази Регън. Но после внезапно се отказа да спори и се разсмя: — Много си добра, Софи. Умееш да предизвикваш чувството ми за вина.
— Направо е професионалистка в това отношение — възхити се Корди.
— Наистина се опитах да те накарам да се чувстваш виновна, вярно си е. Старите навици умират трудно. Но въпреки това не мога да отида в полицията, защото там постоянно се навъртат репортери за всеки случай, ако стане нещо голямо. Някой от тях ще ме разпознае. Иначе знам колко си заета…
— Ще намеря време — обеща Регън.
Софи бе на седмото небе от радост.
— Нали разбираш защо не искам други репортери да започнат да душат около тази история? Това е моето разследване. Аз искам да бъда тази, която ще закове Шийлдс и ще постигне възмездие за Мери Кулидж.
— А защо това да не ти донесе и някой „Пулицър“ между другото? — обади се Корди.
Софи се усмихна.
— Това е вероятност едно на милиард, но човек не трябва да губи надежда. Но аз не го правя заради това.
— Знаем — увери я Корди. — Вече не трябва ли да тръгваш?
Софи погледна часовника си и изстена:
— Ще закъснея, духвам! — Тя грабна чантата си. — Някоя от вас ще плати ли вместо мен? Аз ще черпя довечера.
— Това ми прозвуча добре — каза Корди.
— В колко часа ще ме вземеш? — попита Софи. — И кой ще кара?
Докато Корди й отговаряше, възрастният мъж и малолетната му приятелка привлякоха погледа на Регън. Корди забеляза промененото изражение на приятелката си и попита:
— Какво не е наред?
— Онзи дъртак, който се пуска на дванайсетгодишното момиче.
Корди се обърна и забеляза двойката.
— Тя не е на дванайсет. Трябва да е поне на осемнайсет. Иначе той наистина е отрепка.
— На колко, мислиш, че е той? На шейсет?
— Възможно е — съгласи се тя. — И разликата във възрастта им те дразни, защото…
— Защото е отвратително! И не ми говори като психотерапевт.
— Просто мисля, че трябва да си признаеш защо това те отвращава. Тези двамата ти напомнят за пастрока ти и невръстната му булка.
— Разбира се.
— Е, мислех си, че ти помагам да направиш откритие. — Тя се усмихна. — Наистина трябва да престанеш за мислиш за това. Крайно време е.
Регън кимна. Знаеше, че Корди е права. Просто не беше сигурна как да го направи.
— Имах ужасна сутрин. Разполагаш ли с време да поплача малко на рамото ти.
Корди се разсмя:
— Давам ти десет минути, после трябва да тръгвам.
Регън веднага подхвана оплакванията си, свързани с работата: постоянната намеса на брат й Ейдън, сблъсъка си с асистентката му Емили… И когато спомена, че Хенри я заловил да рови в офиса й, Корди побесня и заяви:
— Трябва да я разкараш.
Регън се сепна от хашлашкия й израз, но Корди се засмя успокоително:
— Започвам да говоря като учениците си. Все пак трябва да я уволниш.
Не мога. Тя е асистентка на Ейдън, но като знам, че и ти си възмутена, ми става по-леко. Стига съм ти хленчила. Мисля, че сега ще си поръчам още един студен чай и ще изчета дневника. После ще се отбия в участъка. Ще мисля позитивно — добави тя.
— Как ще успееш да го направиш?
— Ще вярвам, че днешният ден ще завърши по-добре, отколкото започна.
— Не бих разчитала на това. И късмет с детектив Суини. — Преди Регън да попита защо, тя добави: — Той е човекът, с когото ще трябва да говориш за разследването. Уникален е.
— Не се притеснявам. Не може да е чак толкова зле.
ОСМА ГЛАВА
Детектив Бенджамин Суини, известен на всички в отдела с инициалите Би Ес, имаше по-лош ден от обичайно лошите си дни. Той започна в пет и половина сутринта, когато се събуди измъчван от махмурлук — чувстваше, че в главата му блъска пневматичен чук. Единственото лекарство, което можеше да прекрати болката, бе това, което я бе причинило — чаша чист бърбън, която той погълна жадно на две глътки. Алкохолът опари гърлото му. С кръвясали очи, той си направи гаргара с „Листерин“, за да прикрие мириса на уиски, облече се и отиде на зъболекар. В седем вече му чистеха каналите на един развален зъб. В девет действието на уискито бе отминало и той бе в агония. В десет слънцето се скри, на небето се настаниха тежки черни облаци и Суини стана вир-вода, докато тичаше от колата си към един пълен с хлебарки блок заедно с партньора си, Лу Дюпре. Изкачиха четири етажа, за да огледат разлагащото се тяло на двайсет и няколко годишна жена. Подът наоколо беше осеян с празни шишенца от крек. Суини предположи, че някой наркоман е прецакал друг наркоман. Което не бе особена загуба в неговите очи.