Както споменаваше вълка, и той се появи лично. Танър прелетя през залата с блестящи от чиста омраза очи, изблъска един детектив от пътя си и нахлу в офиса на лейтенанта. Започна да крещи още преди да затвори вратата.
Това беше по-интересно и от екшъните по телевизията. Сега на Суини му трябваха само една бира и купа пуканки.
— Какво става? — извика един детектив от другия край на залата. Някой му отговори:
— Бюканън се опитва да спаси хлапето, а Танър иска да го обеси за топките.
Суини направи гримаса. Шибан светец, такъв си беше Бюканън. Суини с удоволствие наблюдаваше промяната у Луис. Лицето му беше станало яркочервено. Може би щеше да получи удар? Е, това вече щеше да е супер.
Пак погледна часовника, още петнайсет минути. По дяволите, беше много жаден. Лейтенантът със сигурност вече не му обръщаше никакво внимание. Суини се обърна към компютъра си, напъха листовете в папката и я захвърли в чекмеджето „на кого му пука“.
Ала тъкмо се надигаше от стола, когато една млада сладурана се зададе по стълбите. Не можа да отдели очи от нея. Докато тя влезе в залата, устата му вече се бе напълнила със слюнка. Явно не само неговата, защото шумът в залата стихна. И другите детективи я наблюдаваха.
Един сваляч от отсрещния край на помещението едва не прескочи бюрото си, за да изтича при нея и да й предложи помощта си, при което я скри от погледа на Суини. Той погледна какво става зад гърба му. Мъжете в офиса на лейтенанта още бяха ангажирани със спора си.
Детективът, който се умилкваше около жената, с неохота посочи Суини. Тя започна да си проправя път между бюрата към него. Суини бързо намести вратовръзката си, за да скрие петното от кетчуп, глътна корема си и извади една папка от чекмеджето, за да си придаде ангажиран вид.
Тя изглеждаше убийствено с тези пълни, чувствени устни. Да не говорим за меките извивки и дългите крака. Може би беше от онези курви, които вземаха по хиляда долара на нощ. За тях Суини само беше чувал, но никога не ги беше виждал. Дали бе възможно да има такъв късмет? Реши, че е достатъчно умен, за да измисли начин да я принуди да му пусне. Това със сигурност щеше да бъде приятен спомен през дългите самотни нощи. Вече си я представяше на колене, дългата й къдрава коса се докосва до бедрата му…
Принуди се да спре с тази фантазия, за да не се възбуди прекалено. Столът му изскърца, когато той се облегна назад и продължи да я наблюдава. „Кучка от класа!“ — помисли си. От твърде висока класа, за да бъде скъпоплатена курва. Забеляза сапфирения й пръстен и се досети, че е истински. Тази кукла не можеше да носи фалшиви камъни. На лявата й ръка обаче нямаше халка, следователно сапфирът не бе подарък от богат съпруг. Момичето или имаше богат баща, или заможен покровител, който й плащаше всички сметки, и Суини, който бе циник до мозъка на костите, заложи на втория вариант. Красавица, от която вонеше на пари. Почти долавяше мириса им и мозъкът му започна трескаво да търси начин как да получи част от тези пари.
Може би тя щеше да се окаже големият му удар. Всички си имаха тайни, дори дамите от класа като нея. Той облиза развълнувано устни, после бързо се овладя и реши, че трябва да бъде предпазлив. „Престани да се правиш на глупак!“ — каза си. Присви очи и продължи да я гледа. Дълбоко в себе си усещаше, че тя не е от неговата класа. И това го вбеси. Непознатата излъчваше онзи богаташки чистичък вид, който се срещаше все по-рядко напоследък. Имаше поразителни сини очи, с един нюанс по-светли от камъка на пръста й. Богата и красива. Друга класа, нямаше спор.
Тя спря пред бюрото му, но преди да каже нещо, той я попита:
— Мога ли да ви помогна? — Усети, че прозвуча намусено. Ала не му пукаше.
— Детектив Суини?
Той посочи табелката с името си с пожълтял от цигарите пръст и после осъзна, че табелката е обърната към него, а не към нея. Приведе се, завъртя я и едновременно разля половин чаша студено кафе върху клавиатурата си. Изруга тихо, грабна лист хартия и попи течността.
— Точно така, драга. Аз съм детектив Суини.
Очите й се присвиха леко и той веднага разбра, че не й е приятно да я нарича „драга“. „Твърда е“ — помисли си. Не му пукаше дали я дразни или не. След като бе осъзнал, че няма шанс с нея, защо да си прави труда да се държи подобаващо. Освен това добрият му приятел „Джак Даниълс“ го чакаше.