Придвижи се до края на стъкления плот, така че да не й се налага да слуша, но след като изчака още няколко минути, грабна шише лосион и тръгна да търси друга каса. Госпожа Патси й извика да почака, затвори телефона и се втурна след нея. После с недоволно изражение й подаде пакета и се отдалечи безмълвно, Регън бе удивена от грубостта й.
Тя почувства истинско облекчение, когато се прибра в хотела и влезе в офиса си. Но денят й не се оправи, прекара остатъка от следобеда, като гасеше пожар след пожар.
Работи до шест часа, после изтича до апартамента си, за да се освежи, и в шест и петнайсет вече бе долу и чакаше Корди на входа. Тя пристигна с такси, което означаваше, че старият форд пак се нуждае от някакъв ремонт. Регън се обади да изкарат колата й и излезе навън да посрещне приятелката си.
— Какво се развали този път? Радиаторът ли?
— Гърнето — отвърна Корди. — Утре ще си купя ново и ще го монтирам в неделя.
Когато докараха автомобила на Регън, пиколото се втурна да й отвори вратата.
— Знам какво си мислиш, Трей — каза Регън, като се настани зад кормилото на петнайсетгодишния си шевролет.
Пиколото се ухили.
— Наистина трябва да се замислиш за нова кола.
— Шегуваш ли се? Тази е в идеално състояние — намеси се Корди.
Когато пристигнаха, Софи не ги чакаше пред входа на сградата, където живееше. Наложи се да въртят по нейната улица три пъти, преди тя да се появи. Регън разказваше на Корди за остатъка от ужасния си ден и как губеше вярата си в човечеството, но щом Софи се качи в колата, млъкна и не пророни и дума, докато шофираше към Лиъм Хаус, намиращ се на около петнайсет километра.
Паркингът до конгресния център беше пълен, така че Регън обиколи, търсейки свободно място за паркиране. Заради сумрака й беше трудно да вижда. Софи й даваше напътствия от задната седалка:
— Там има едно… не, това е пресечка. Няма значение, карай нататък.
— Гледай онзи идиот, който тича по средата на улицата. Да не иска да го убият? — възкликна Корди.
— Трябва пак да започна да тичам — отбеляза Софи. — Ще бягам с теб, Регън, по алеята на университета.
— Вече не ходя там откакто монтираха бягащата пътека в хотела. — каза Регън, — Много по-удобно е.
— И аз щях да тренирам по-често, ако си имах фитнес вкъщи — обади се Корди.
— Ти кога изобщо си тренирала? — заяде я Софи.
— Аз си тренирам — възрази Корди. — Просто не го правя редовно.
Софи прихна.
— Ако успееш да влезеш във форма, няма да се налага постоянно да си на диета.
Корди я прекъсна.
— Щеше да ни казваш какъв е големият ти план.
— О, боже! — възкликна Софи. — Съвсем забравих.
Регън я погледна в огледалото.
— Забрави големия си план?
— Не, забравих да ви кажа какво се случи днес. Няма да повярвате.
— Хайде, кажи ни — настоя Корди.
— Съседът на Мери Кулидж ми се обади. През последните две седмици му бях оставила поне десет съобщения на телефонния секретар с молба да поговорим и се канех вече да се откажа, но както се разбра, той бил извън града през това време.
— И какво стана? — Корди я подкани да продължи по същество.
— Нали знаете, че Шийлдс ходи навсякъде заедно с двамата си асистенти, които вървят плътно от двете му страни?
— Да — кимна Регън. — Мери е писала за това в дневника си. — Те всъщност са негови горили.
— Горили ли? Кой ги нарича „горили“ в наши дни? — попита Корди през смях.
— Съседът на Мери — каза Софи. — Той им вика така. Сега внимавайте. Мери казала на дъщеря си, че Шийлдс наел двамата мъже за свои бодигардове. Тя се страхувала от тях и твърдяла, че им доставя удоволствие да плашат хората. Дори стигнали дотам, че носели слънчеви очила и денем, и нощем.
— Това е абсурдно! — усъмни се Регън.
Тя забеляза, че една кола излиза от паркинга, до който бяха стигнали, включи мигача и паркира.
— Е, какво каза съседът? — попита Корди, извивайки врат, за да погледне Софи.
— Тъкмо пускал котката си навън, когато забелязал двама мъже да вървят по алеята към къщата на Мери.
Регън изгаси двигателя.
— Мислиш, че са отишли в дома й, за да я сплашат?
Софи кимна:
— Това е само предположение, но…
— Но какво? — попита Регън.
— Според мен тя е казала на Шийлдс, че ще отиде в полицията, и той е изпратил горилите си, за да я разубедят.
— Предполагам, че е възможно — каза Корди. — Но ще бъде трудно да се докаже.