Риданията започнаха отново.
— … училището — довърши изречението си Ейдън. Той сведе глава и се обърна към бюрото, за да не го види сестра му как се усмихва. Не искаше да наранява чувствата й, но боже, колко беше гръмогласна! Като се имаше предвид колко е дребна, направо не бе за вярване, че може да изкара такъв глас.
— Имала е лош ден — обясни той на братята си.
— Така ли? — попита Спенсър.
Регън спря да плаче, колкото да каже:
— Повече няма да ходя там, никога!
— Какво е станало?
Регън пак зарецитира оплетените си обяснения, като не спираше да ридае.
— Трябва да отидеш — каза Спенсър. Не биваше да казва това.
— Не, няма!
— Трябва — настоя Спенсър.
— Татко нямаше да ме кара.
— Откъде знаеш какво щеше да направи? Той умря, когато ти беше бебе. Не може да си го спомняш.
— Мога. Спомням си го добре съвсем.
— Граматиката ти е ужасна — вметна Ейдън.
— И затова трябва да ходиш на училище — изтъкна Спенсър. Налагаше се да повиши глас, за да надвика риданията на сестра си.
— По дяволите, колко е шумна — измърмори Ейдън. Той поклати глава и добави — Добре сега. Ще закъснея за тренировка, ако не тръгна скоро, така че дайте да я разнищим тая работа. Регън, спри да си триеш носа в чаршафите ми и се изправи.
Той се опита да прозвучи строго. Но нито тонът, нито заповедта му й направиха някакво впечатление. Тя нямаше да спре, докато не се наплачеше.
— Слушай, Регън. Трябва да се успокоиш и да ни обясниш какво е станало — каза Уокър. — Какво точно направи голямото момиче?
Спенсър бръкна в джоба си и извади една намачкана салфетка.
— Ето — подаде й я той. — Изтрий си носа и седни, хайде. Не можем да решим този проблем, ако не знаем точно какво е направило голямото момиче, разбра ли?
Ейдън клатеше глава.
— Регън ще се справи с проблема.
Тя се изправи рязко:
— Не, няма, защото няма да се върна повече в това гадно училище.
— Бягството не е решение — каза Ейдън.
— Не ме интересува. Ще си стоя вкъщи.
— Чакай, Ейдън. Ако някоя голяма грубиянка тормози сестра ни, тогава ние трябва да… — започна Уокър.
Ейдън вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.
— Нека да изясним фактите, преди да сторим каквото и да било, Уокър. Хайде, Регън — каза той успокоително — на колко години е голямото момиче?
— Не знам.
— Добре. А в кой клас е?
— Откъде ще знае? — намеси се Спенсър. — Регън е в предучилищната занималия.
— Знам — обади се Регън. — Тя е във втори клас, казва се Морган и е много подла.
— Вече разбрахме, че е подла — намеси се Ейдън нетърпеливо. Той погледна часовника си, преди да продължи. — Ето, има напредък.
И Уокър, и Спенсър се подсмихваха. За щастие Регън не ги забеляза.
— Каза, че това момиче от втори клас разплакало другото момиче, така ли? — попита Ейдън.
Регън кимна.
— Разплака я, да.
— Какво направи, за да я разплаче? — попита Уокър. — Удари ли я?
— Не.
— Тогава какво? — Сега и Уокър бе също толкова отчаян, колкото и Ейдън.
Очите на Регън отново се напълниха със сълзи.
— Накара момичето да й даде шнолите си.
— Момичето от предучилищната ли е? — попита Ейдън.
— Тя е много добра. Седи до мен на голямата маса. Нарича се Кордилия, но каза, че всички й викали Корди, и аз също трябва да й викам така.
— А ти харесваш ли тази Кордилия? — заинтересува се Спенсър.
— Да — кимна Регън. — Харесвам и още едно момиче. То се казва Софи и седи на същата маса с мен и Корди.
— Ето — рече Ейдън. — Била си в новото училище само един ден, а вече си намерила две нови приятелки.
Убеден, че кризата е приключила, той грабна ключовете за колата си и се отправи към вратата.
— Чакай, Ейдън. Не можеш да тръгваш, преди да сме решили какво ще правим с грубиянката.
— Сигурно се шегуваш. — Ейдън спря. — Грубиянката е във втори клас.
— Все пак трябва да направим нещо, за да защитим Регън — настоя Уокър.
— Например какво? — засмя се Ейдън. — Да не мислиш ние тримата да отидем в училището и да я сплашим?
Регън вдигна рязко глава.
— Това е добра идея. Накарайте я да остави Корди, Софи и мен на мира.
— Можеш да се справиш с проблема и сама — каза Ейдън. — Опълчи се на тази грубиянка. Кажи й, че няма да й дадеш нищо, и да остави теб и приятелките ти на мира.
— Искам първото.
Ейдън примигна учудено:
— Първото ли?
— Да, това ти и Спенсър, и Уокър да дойдете в училище и да я заплашите. Това избирам. Можете да останете с мен целия ден, ако искате.
— Не те питаме кое избираш… — започна Ейдън.
— Чакай. Ти нали каза, че това момиче… как се казваше? — намеси се Уокър.