— Охо, тази идея не ми харесва — възропта Корди.
— Да не мислиш да се ровиш из компютъра му? — възкликна Регън.
Софи се засмя, после изчака двете й приятелки да слязат от колата, преди да им отговори:
— Не, разбира се. Нямам нужните умения, за да проникна в чужд компютър. Корди ще трябва да го стори.
— Абсурд! Няма да правя нищо незаконно.
— Налага се да проникна в архива му — настоя Софи. — Само така ще мога да открия другите жени, които е измамил.
— Бодигардовете му няма да ни пуснат дори да се доближим до компютъра му! — ядоса се Регън.
— Имаме цял уикенд, за да издебнем подходящия момент.
— Софи, моля те, кажи ми, че твоят план не се свежда само до нарушаване на закона — каза Регън по-меко.
— Разбира се, че не — кимна Софи. — Ние сме тук, за да разследваме. Ще говорим с всички регистрирани и може би някой ще знае нещо, с което да ни помогне.
— Какво например? — попита Корди.
— Например с кого се вижда Шийлдс — отвърна тя. — Това ще трябва да го открием чрез подслушване.
— Как изобщо успява да ни убеди да правим такива неща? — попита Регън, опитвайки се да не се разсмее.
— Винаги успява да представи плановете си като съвсем разумни.
— Ехо, аз съм тук! Чувам всяка дума, която казвате.
Корди и Регън се престориха, че не я забелязват.
— Това е ужасен начин да прекараш уикенда — оплака се Корди.
— Но е за добра кауза — настоя Софи. — Вече е твърде късно да се отказваме.
Корди погледна небето.
— Ще завали. По дяволите, косата ми ще се накъдри.
— Цяла нощ ли ще стоим тук? — попита Регън.
Корди и Софи тръгнаха напред през тъмния паркинг. Коляното на Регън пулсираше, така че тя ходеше по-бавно и се опитваше да не куца. Наруга се, че не бе обула по-удобни обувки.
— По-бавно — каза Корди. — Регън пак има проблеми с коляното. Кога щеше да си правиш оная операция?
— Скоро — отвърна й Регън. И за да не започнат приятелките й да настояват да направи нещо, за което не бе готова, смени темата.
— Колата ми се нуждае от смяна на маслото. Занимава ли ти се с това, Корди?
— Разбира се. Ще го направя следващия уикенд.
Софи я погледна назидателно:
— Корди, прекарваш повече време завряна под някоя кола от всеки автомонтьор. Кълна се, никога няма да ви разбера вас двете. Можете да си позволите всеки автомобил, който си харесате, а карате тези трошки. Но пък всички знаем каква е причината Регън да държи на тази таратайка.
— Ейдън! — Двете с Корди произнесоха името му едновременно.
— Това направо го влудява, нали? — засмя се Софи. Тя забърза напред и изчака приятелките й да я настигнат при входа. — Добре, дами. Да се концентрираме върху задачата.
Лиъм Хаус беше стара каменна сграда, която на няколко пъти бе променяла предназначението си. Сега служеше като място за конференции и семинари. Интериорът се оказа приятна изненада, беше ремонтиран наскоро, с блестящи мраморни подове и топли бежови стени. Бюрото за регистриране бе в противоположния край на правоъгълното фоайе.
Една жена над трийсетте, на чиято табелка бе изписано името Деби, седеше зад масата и подаваше регистрационните формуляри. Беше облечена с яркосиньо сако. Зад нея на стената висяха две шестметрови снимки в цял ръст на д-р Шийлдс. И на двете Шийлдс беше с едно и също яркосиньо сако и една и съща усмивка.
— Този човек психолог ли е, или агент по недвижими имоти? — прошепна Корди.
Софи я сръга.
— Забеляза ли лаптопа?
— На масата точно пред мен е. Как бих могла да не го забележа? Искаш ли да я разсееш, а аз да го грабна и да побягна навън? — попита Корди саркастично.
— Действай по програмата — прошепна Софи.
И трите попълниха регистрационните си формуляри и Софи ги подаде на Деби.
— Таксата е по хиляда долара за всяка от вас, скъпа.
— Да, знаем — кимна Софи и подаде пачка с банкноти. Деби бавно преброи стодоларовите банкноти. Доволна, че сумата е точна, тя въведе имената им от регистрационните формуляри в компютъра, натисна един бутон и принтерът на масата до нея веднага изплю три касови бележки.
— Д-р Шийлдс е в залата заедно с някои от участниците. Имаме прием за добре дошли, не го пропускайте. Докторът прави такива чудесни упражнения!
— Упражнения ли? — попита Регън.
— Предизвикателства — поправи се Деби. — Предизвикателства за ума. Така ги нарича д-р Шийлдс. Помага ви да се освободите от целия гняв, горчивина и враждебност, които пречат на творческото ви мислене, и щом се отървете от отровата, можете да се насочите към по-позитивни цели. Той наистина промени моя живот — добави тя. — Ще промени и вашия, ако работите заедно с него и му се доверите.