Регън успя да докара една широка усмивка.
— О, как искам да се променя. Наистина, точно затова съм тук.
— Аз също — каза със същия тон Софи.
Деби кимна ентусиазирано.
— Приемът се провежда надолу по коридора, зад ъгъла, там, където са двойните врати. Не знаете какви късметлийки сте, дами! Истински подарък е, че докторът не просто ще се смеси с хората, а дори ще проведе две-три упражнения тази вечер. Това не е отбелязано в програмата. Напоследък д-р Шийлдс е толкова натоварен и търсен, но той обича да действа спонтанно, когато може да го вмести в програмата си.
— Вмества спонтанност в програмата си? — попита Регън, като се стараеше да не се разсмее.
Деби отвърна ентусиазирано като мажоретка.
— Да, точно така прави!
Регън се обърна и тръгна.
— Чакайте — извика Деби. — Дами, забравих да ви дам вашите материали. — Подаде на всяка от тях по една синя папка. — В тях има бележник и химикал, за да можете да си записвате мъдрите думи на доктора. Вътре не се позволява внасянето на касетофони или камери. Ако имате други въпроси или се нуждаете от помощ, обърнете се към персонала. Всички са облечени в еднакви сини блейзери като този, с който съм в момента. Тук сме, за да ви помогнем този семинар да бъде фантастично изживяване за вас.
— Сигурна съм, че ще бъде — обади се Софи.
Регън тръгна напред по широкия коридор, но щом зави зад ъгъла, изведнъж рязко спря.
— Мили боже! — прошепна тя.
До двойната врата имаше изрязана от картон два и половина метрова фигура на д-р Шийлдс, която се извисяваше над посетителите. Бяха му направили цветна снимка в пълен ръст. С яркосиния си блейзер и с ослепителните си, очевидно изкуствени бели зъби, той наистина приличаше на агент за недвижими имоти, който току-що е сключил сделката на живота си. Бе леко примижал с едното око, сякаш фотографът го бе уловил точно когато е намигал.
— Мислиш, че той много се харесва, нали? — попита Корди.
— Егото му е направо маниакално.
— Според теб дали носи цветни лещи.
— Срещала ли си някога човек с кобалтовосини очи? — усмихна се Регън.
Корди пристъпи напред, но когато отвори вратата, Софи я спря.
— Чакай, трябва да включа касетофона си.
— Най-добре седни близо до него — предложи Регън.
— Аз ще седна отзад — съобщи Корди.
— Добре, да действаме. — Софи отвори вратата. Залата бе изненадващо голяма и претъпкана от хора.
Пред каменната камина имаше дълго кремаво канапе и кресла, групирани по двойки из помещението. Покрай задната стена бяха наредени сгъваеми столове.
Поне осемдесет процента от участниците бяха жени на най-различна възраст. Регън бе предполагала, че повечето ще бъдат мъже или възрастни жени, преминали през някаква криза, но откри, че не е била права. Имаше и момичета, и старици над шейсетте.
Софи се отправи към предната част на помещението и се пъхна между двама мъже на канапето срещу камината. И двамата с радост се сместиха.
Корди забеляза два празни сгъваеми стола в ъгъла до задната стена и сръга Регън:
— Следвай ме.
Регън забърза след приятелката си, седна на стола и насочи цялото си внимание към Шийлдс. Психологът стоеше пред масивната каменна камина. Имаше внушителна фигура, висок, с тен… Или може би с грим? Бодигардовете му се забелязваха лесно, стояха като роботи от двете страни на камината. В момента не бяха с тъмни очила и постоянно обхождаха с поглед публиката.
— Изглеждат много зловещо — прошепна Регън.
— Бодигардовете ли? — попита Корди.
— Да.
— Шийлдс също. Гримиран ли е?
— Сигурно…
Психологът не приличаше на чудовище, а просто на суетен застаряващ измамник, който се опитваше да изглежда като двайсетгодишен. Мери Кулидж беше написала, че е най-харизматичният мъж, когото е виждала. Но Регън не откри нищо харизматично в него, може би защото бе предубедена.
Корди й прошепна:
— Знаеш ли на кого ми напомня този? На пастрока ти.
— Още една причина да не го харесвам — отвърна Регън.
Шийлдс наистина имаше ослепителна усмивка. Беше се придвижил в единия ъгъл на стаята и бе заобиколен от жени, които го гледаха с възхищение. Изведнъж направи знак всички да заемат местата си. Изчака ги да се настанят, после се върна в центъра пред камината. Групата се смълча.
— Време е за шоу — прошепна Регън.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Шийлдс започна приветствието си. Имаше монотонен хипнотичен глас, нещо като кръстоска между Бари Уайт и господин Роджърс.
— Регън, единият от бодигардовете, този отляво, те гледа откакто влязохме. Какъв му е проблемът? — попита тихичко Кори.