— Не му обръщай внимание!
Шийлдс плесна с ръце.
— Ранно пиле рано пее, както обичаше да казва баба ми. Утре в залата ще има петстотин души. Тук пространството е ограничено, така че трябваше да лимитирам броя на участниците, но тъй като вие, дами и господа, сте дошли рано и сте платили таксата си, реших да проведем тази малка сбирка. Ако тази вечер се появят още хора, ще отворим вратите и ще се разширим. А сега нека ви обясня какво ще научите през този уикенд.
Той заговори и Регън престана да го слуша. Извади снимката му от папката и я сравни с човека пред себе си. Мислите й се отнесоха към по-практични въпроси и тя обърна снимката и започна да си нахвърля някои бележки. „Да се обадя на охраната и да говоря с тях за Питър Морис. После: Да говоря с Ейдън за Емили Милън“. Регън вдигна глава и огледа публиката. Шийлдс определено имаше въздействие върху слушателите си. Повечето жени изглеждаха запленени от думите му. Някои буквално седяха приведени напред, сякаш несъзнателно се опитваха да се доближат до него. Отново насочи вниманието си към Шийлдс и след като го слуша десет минути, заключи, че импровизираната му реч засяга две теми: страха и алчността. Да, настояваше Шийлдс, те наистина можели да имат всичко, заслужавали да имат всичко. Но първо трябвало да се отърват от отровата в себе си.
Една ръка се изстреля във въздуха. Шийлдс направи крачка напред, усмихна се ослепително и попита:
— Да, кажете?
Жената скочи на крака и докато подръпваше тясната си пола, попита:
— Аз… не съм сигурна, че ви разбрах. Казахте, че трябва да отворим умовете си за нови възможности и да се отървем от отровата вътре в нас…
Тя се поколеба как да продължи, но Шийлдс я окуражи:
— Да, точно така.
— Ами… проблемът е, че… не знаех, че имам отрова вътре в мен.
Шийлдс драматично размаха ръце.
— Всички в тази стая имат отрова вътре в себе си.
— Точно в това е проблемът — каза жената и продължи да подръпва полата си. — Какво имате предвид под отрова?
Той очевидно очакваше въпроса. Сплете пръсти зад гърба си и направи още една крачка напред.
— Виж колко е близо до Софи — прошепна Корди. — Касетофонът й сигурно записва всяка дума.
— Струва ми се, че жената, която току-що зададе въпроса, е от неговите хора. Не мислиш ли?
— Може би — съгласи се Корди.
— Били ли сте наранявана от някого? — попита Шийлдс.
— Дълбоко наранявана?
Кой не е бил? Регън си помисли за Денис и изведнъж се заинтересува от това, което Шийлдс имаше да им каже. Жената, която бе задала въпроса, сведе поглед и леко се изчерви.
— Да… Обзалагам се, че повечето хора в тази стая са били дълбоко наранявани — каза тя и се огледа смутено. — Моят приятел… ми изневеряваше, без да го е грижа… Той… ме използваше.
— И вие сте заровили болката дълбоко в себе си, нали така? — Шийлдс кимна вездесъщо и погледна публиката. — Колко от вас са имали връзка, която им е причинила болка през годините? Колко са преживели предателство от страна на близък или приятел? Колко от вас не са получили заслужено повишение в работата?
Из цялата стая се вдигаха все повече ръце.
— Вече са готови да го боготворят — прошепна Корди.
— Охо, онзи бодигард продължава да те гледа. Вдигни ръка.
Регън покорно вдигна ръката си. Колкото по-дълго гледаше Шийлдс, толкова по-горещи тръпки плъзваха по гърба й. Той се усмихваше благо като апостол.
— Вярвам, че всички тези болезнени преживявания са се превърнали в капчици отрова вътре във вас и изяждат потенциала ви, творческото ви мислене, страстта ви за живот.
— Но как да се отървем от тази отрова? — извика друга жена.
— Ще ви покажа — заяви той. — Когато този семинар приключи в неделя вечер, вие ще бъдете пречистени и готови да завладеете света. Гарантирам ви го.
Той отново направи пауза и после продължи с меден глас.
— Защо не направим едно малко упражнение? Всички да извадят бележниците и химикалите си, ще ги намерите в папките си. Ще правим списък.
Той даде знак на бодигарда вдясно от себе си. Здравенякът веднага коленичи пред камината и включи газта. След секунди бурен огън облъхна и без това топлата стая.
— Най-добре си извади бележника и гледай развълнувано — прошепна Корди. — Много е горещо. Трябваше да си вдигна косата. Сега определено ще се накъдри.
Регън бе свикнала Корди да се суети за косата си и не й обърна внимание.
— Готови ли сте? — извика Шийлдс. — Ето върху какво искам да помислите. Как можете да направите света едно по-добро място за себе си? Ще бъдете ли по-щастливи, по-пълноценни, по-радостни, ако хората, които са ви наранили, вече не съществуват? Какво щеше да стане, ако можехте да махнете с вълшебна пръчица и — Той щракна с пръсти, за да подсили драматичния ефект — те да изчезнат… завинаги. Бихте ли се чувствали по-добре без тях? Ако можехте да се отървете от отровата вътре в себе си, щяхте ли да бъдете по-щастливи? Ако вярвате, че това е възможно, напишете имената на хората, които искате да изчезнат.