Грабна чантата си от пода и бясно затършува в нея за телефона си. Къде беше?
Една кола отзад й изсвири. Сети се за Корди и Софи, които я чакаха да ги вземе. А лудият беше някъде навън.
Стисна кормилото и подкара като побъркана към конгресния център. Ейдън беше прав, помисли си тя. Наистина се нуждаеше от нов автомобил с автоматично заключване и аларма. Беше детинско да се инати, да държи на старата си кола само за да му прави напук.
Приятелките й стояха на верандата и я чакаха. Регън спря и се плъзна до другия край на предната седалка, за да отключи задната врата на Софи. Отвори прозореца и извика на Корди:
— Ти карай.
— Какво е станало с теб? — ужаси се Софи, след като влезе в колата и се протегна да отключи шофьорската врата на Корди. — Лицето ти е бяло като платно.
— Паднах. Всъщност…
Приятелката й я прекъсна:
— Пак си контузила коляното си, нали!
— Наистина трябва да се обърнеш към лекар — каза Корди, докато наместваше огледалото за обратно виждане.
— Стига сте ме прекъсвали и ме чуйте. Случи се нещо странно. Софи, дай ми телефона си. Не мога да намеря моя, а трябва да се обадя на полицията.
Гласът й трепереше, докато им разказваше какво е станало. Въпреки че всичко й се струваше невероятно, докато им разказваше случката, изпитваше същия ужас, който бе изживяла. Защото едва сега осъзнаваше колко близо е била до онзи побъркан човек.
Корди бе толкова шокирана от чутото, че стисна ръката на Регън, за да я успокои.
— Слава богу, че си успяла да му избягаш — прошепна тя.
Софи искаше повече подробности.
— Можеш ли да го идентифицираш, ако го видиш?
— Не знам. Да… може би. Бях толкова изплашена. Обърнах се и той стоеше там. Имаше очила с дебели стъкла.
Корди намери мобилния си телефон и го подаде на Регън.
— Обади се веднага и им кажи, че край конгресния център се разхожда опасен луд.
— Обзалагам се, че отдавна е изчезнал — отбеляза скептично Софи.
— Да не намекваш, че не бива да се обажда? — ядоса се Корди.
— Разбира се, че трябва, но след като опишеш на дежурния какво е станало, му кажи, че сме тръгнали към най-близкия участък. Той се намира на около три километра от тук.
— Да се махаме! — каза Корди. Тя включи на скорост и потегли, докато Регън се обаждаше.
— Трябва да сложим лед на коляното ти — обади се Софи. — И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Регън й направи знак да мълчи, докато говори по телефона. Притесняваше се, че ще се свърже пак с някой детектив като Суини, но за щастие полицаят, който отговори на обаждането й, беше учтив и делови. Веднага щом му обясни какво е станало, той изпрати патрулна кола на мястото, за да търси мъжа.
— Мисля, че ми повярва, но не знам защо — въздъхна облекчено Регън, след като затвори. — Говорех много объркано, нали?
— Завий наляво на следващата пресечка — прекъсна я Софи. — Там има супермаркет, от който можем да вземем пакет лед, а полицейският участък е само на километър и половина по същата улица.
— Откъде знаеш къде се намират всички участъци? — попита Регън.
— Не всички, само някои — уточни Софи. — Нали искам да правя разследващи репортажи. Добре е да знам такива неща.
— Полицай Мартинес ми направи много добро впечатление — каза Софи, когато един час по-късно трите си тръгнаха от участъка.
Регън си повтаряше мислено какви описания беше дала и клатеше недоволно глава.
— Говорех като някоя идиотка: имаше един мъж… облечен като бегач — повтори думите си тя. — Той се появи изневиделица и ми се стори, че ме преследва. Но всъщност може и да не ме е преследвал…
— Постъпила си много умно, като си побягнала, Регън — похвали я Софи. — Точно същото каза и полицай Мартинес. Послушала си инстинктите си.
— Но той отбеляза също така, че не е имало проблеми в този район повече от година.
— Въпреки това постъпи правилно! — увери я Корди. — Съобщи за инцидента и ако това е бил някакъв откачен, в което съм уверена, те ще бъдат нащрек и ще го заловят.
— Може ли вече да сменим темата? — помоли Регън. — Какво ще кажете да вечеряме в хотела? Ще ви настаня на някоя маса в ресторанта и ще изтичам горе да сваля тези мокри дрехи, а после ще си прекараме приятна вечер.
— Не мисля, че ще можеш да изтичаш където и да било — каза Корди. — И трябва да държиш леда на коляното си.
— Тогава да отидем в апартамента ми и да си поръчаме румсървис.
И двете се съгласиха. Останалата част от вечерта премина приятно и спокойно. Що се отнасяше до Регън, този случай за нея бе приключен.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Беше се провалил. След всички тревоги, планиране и подготовка я бе оставил да му се изплъзне. Беше вложил толкова старание, не беше честно! Не, изобщо не беше честно. Той имаше право да отнеме живота й, това бе негов дълг.