Тя го измами, когато падна. Накара го да се обърка и да почувства състрадание. Възползва се от слабото му място. Да, точно това направи.
Той спря джипа до тротоара, изключи от скорост и започна да блъска с юмруци по таблото. Знаеше, че се държи като дете, което е изпаднало в истерия, но не му пукаше. Беше се провалил. Продължаваше да удря по таблото, докато не престана да трепери. Когато най-после можеше да мисли ясно, забеляза, че кокалчетата на ръцете му са разранени.
Паниката го завладя чак когато се прибра в гаража. Остана в колата, докато гаражната врата се затвори. Чувстваше се в безопасност, като в студено скривалище. Стоеше неподвижно. Облегна се на седалката и притвори очи, докато обмисляше ситуацията, а мислите му препускаха в различни посоки. Знаеше, че е само въпрос на време полицията да открие трупа, който беше заровил. Дали щяха да го свържат с престъплението? Ако успееха, отиваше в затвора до края на живота си, а Нина, неговата скъпа, сладка Нина, как щеше да съществува без него?
„Запази спокойствие!“, нареди си той. Ще има и други възможности. Нямаше да го заловят. Демонът нямаше да позволи това да стане. Всичко щеше да бъде наред.
Продължи вътрешния си монолог, докато прекосяваше къщата. Отвори вратата на спалнята, за да провери как е Нина. Тя спеше дълбоко. Бързо затвори и се върна в пералното помещение, точно до кухнята. Свали дрехите си, хвърли ги в пералнята и сипа прах за пране.
Мозъкът му отказваше да се успокои. Чувстваше се отвратен и ядосан, след като анализира лошото си представяне тази вечер. Трябваше да се справи по-добре следващия път. Трябваше…
Не можеше да спре да мисли за нея. Постоянно си я представяше: неговия красив ангел със счупеното крило, как пада, как грациозно се срива на земята. Дали я чу да извиква от болка, или само си го въобрази? Избраницата му, съвършеният ангел, тя беше невинна също като любимата му Нина.
Той затвори очи и сведе глава. Беше я видял да плаче и сърцето му се сви от болка. Беше толкова объркан, разкъсан между тревогите за нея и яростта, че му се беше изплъзнала.
— Не може и едното, и другото — прошепна той. Дълбоко в сърцето си знаеше, че трябва да угоди на демона.
Както беше чисто гол, се върна в гаража. Настръхна от студа. На рафта до вратата бе подпряно малко огледало. Той спря, за да се възхити на отражението си. „Имам тяло на древногръцки бог“ — помисли си гордо. Беше се трудил усилено, за да постигне това съвършенство. Напрегна мускулите си и се усмихна на образа си.
Стоя така цяла минута, преди да помръдне. Изведнъж изпита силно желание да огледа нещата й. Просто да се увери, че те са там, където ги беше скрил — в една кутия под купчина стари парцали. Кутията бе напъхана в ъгъла. Това не беше добро скривалище и той възнамеряваше още на следващия ден да я премести.
Чукът, шофьорската книжка на момичето и лютивият спрей си бяха на местата. Още не знаеше защо ги е взел, но не можеше да реши да се отърве от тях. Взе шофьорската книжка и прочете името й — Хейли Крос. На снимката тя се усмихваше. В спомените му лицето й бе изкривено от ужас. Той остави книжката върху спрея и грабна чука.
Звънът на телефон го стресна. Извърна се с чука в ръка, но след секунда осъзна, че звукът идва откъм джипа му. Разбира се, нейният телефон. Някой й се обаждаше. Той изчака, замрял неподвижно, вдигнал чука във въздуха, докато звънът не спря. Откри телефона и папката й на задната седалка.
Разтреперан от нощния студ, бързо се върна в кухнята и ги остави на масата. Отиде до чешмата, за да измие ръцете си и да почисти раните на кокалчетата, а после си наля питие.
Отпусна се на един стол и разтвори папката. Разпръсна съдържанието й върху масата и зачете.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Алек Бюканън беше един от последните пътници, които слязоха от самолета. Една от стюардесите го събуди. Беше задрямал десетина секунди след като закопча предпазния колан и опита да опъне дългите си крака в що-годе удобна поза.
Алек можеше да спи навсякъде и по всяко време, което възмущаваше брат му Ник. Той имаше страх от летене със самолет и правеше всичко възможно, за да го избягва, а това, разбира се, го превръщаше в постоянен обект на майтапи в семейството. Алек нямаше нищо против летенето, макар да намираше полета между Бостън и Чикаго за твърде кратък. Тъй като бе стоял буден почти цялата нощ, бъбрейки с петимата си братя и двете си сестри, за да навакса с всички новини, сега нямаше да има нищо против една по-дълга дрямка.