— Не тази вечер.
— Тогава може би утре вечер? Искам да чуя твоите теории за детектив Суини.
— Какво за Суини?
— Не си ли чул?
Алек губеше търпение.
— Какво да съм чул?
— О, боже, мислех, че знаеш, но вярно, че няма откъде да си разбрал, нали беше в Бостън. Не си ли проверяваш съобщенията?
— Тъкмо се канех, когато ми се обади. Какво е станало с него?
— Снощи е бил убит.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Коляното на Регън бе в ужасно състояние. Колкото и да искаше, знаеше, че не може повече да отлага операцията. В понеделник сутрин се обади в кабинета на ортопеда, като очакваше, че поради натоварения си график той няма да може да я оперира в близките месец-два. Така щеше да има достатъчно време да се подготви психически и физически. Оказа се, че в последния момент отложили операция, насрочена за вторник сутринта. Регън не съобщи на никого, освен на Хенри, асистента си, защото не искаше братята и приятелките й да се тревожат за нея.
Лекарят направи артроскопска операция, което означаваше, че периодът на възстановяване щеше да е много по-кратък. Налагаше се да ходи с патерици само два дни, а след още два, в които не се натоварваше, започна рехабилитацията.
Тъкмо бе приключила с комплекса от упражнения за укрепване на коляното, когато Софи и Корди се отбиха в апартамента й в хотела.
— Още съм ти ядосана! — възропта Софи. — Да научим за операцията, след като е минала!
Корди бе на същото мнение.
— Щеше да си бясна, ако Софи или аз направехме нещо подобно.
— Прави сте — призна тя. — Но просто не исках да се тревожите, а и не беше тежка операция.
— Не ме интересува дали е била тежка или не. Трябваше да ни кажеш — настоя Софи.
— Не знам кое ме дразни по-вече. Това, че си отишла да те оперират, без да ни уведомиш, или че се отърва от онзи ужасен семинар, на който трябваше да слушаме тъпите упражнения на псевдодоктора. Това бе най-злощастният уикенд в живота ми.
— Наистина беше неприятно — съгласи се Софи. — След семинара говорих с хората на Шийлдс да ти върнат парите, но те отказаха. Обясних им, че си контузила коляното си, но не проявиха никакво съчувствие. Жената ни рече, че Шийлдс имал стриктна политика в това отношение — никакво връщане на пари! Защо ли не съм изненадана?
— Аз настоях да говоря лично с доктора — обясни Корди. Тя беше забелязала една купа с бонбони на бюфета и ровеше из тях, за да отделя ментовите.
— И точно тогава научихме, че Шийлдс е заминал за вилата си. Деби ни обясни, че се нуждаел да прекара малко време в уединение, за да му хрумнат нови идеи. А това според мен означава да измисли още идиотски упражнения.
Регън кимна.
— Не мисля, че може да измисли нещо, с което да надмине „списъка на хората, чиято смърт желая“.
— Това специално беше доста забавно — подсмихна се Софи.
— Ти кого включи в списъка си? — попита Регън. — Някой, когото познавам ли?
Софи я погледна с широко отворени очи.
— Разбира се, че не. Това би било… дивашко. Измислих си имена. И всичките се римуваха.
— Ами ти, Корди?
— Седемте джуджета.
Корди забеляза, че лицето на Регън започна да почервенява.
— Ти си написала истински имена, нали?
Нямаше нужда да им отговаря. И двете се досетиха за това. Тя ги изчака да спрат да се смеят и заяви:
— Добре, вече е официално потвърдено. Аз съм пълен идиот. Изобщо не ми хрумна да си измисля имена. Сигурно в онзи момент съм се чувствала доста стресирана.
— Което ни води до моето предложение. — Софи погледна приятелката си с лукава усмивка и продължи: — Мисля, че имаме нужда от една малка ваканция. Наех апартамент, направо на брега. И на трите ще ни се отрази добре да се махнем оттук. А ти имаш най-голяма нужда от почивка, Регън.
— Къде е този бряг?
— На Кайманите — отвърна Софи. — Е, какво ще кажеш? Проверих как са самолетите и можем да заминем още тази вечер.
Регън погледна Корди, която гледаше доста смутено. Обърна се отново към Софи и разпозна особения поглед в очите й.
— Е, каква е истинската причина, Софи? Намислила си нещо, усещам го.
— Ами… порових малко — призна Софи. — И познай къде се намира вилата на доктор Шийлдс!
Регън веднага разбра намека.
— На Кайманите. — Тя се обърна към Корди. — И ти си навита за това?
Приятелката й кимна утвърдително.
— Не мога да повярвам, че просто ще изоставя всичко и ще избягам на Кайманите!
— Татко казва, че много хора използват Кайманите, за да крият парите си от съпрузи или кредитори.
— Или от данъчните — предположи Регън.
— От тях със сигурност — съгласи се Софи.
— И ти си сигурна, че в момента Шийлдс е там? — попита Регън.