— Бил е забелязан на брега зад къщата си — отвърна Софи с поверителен тон.
— Какво значи „бил е забелязан“? Откъде знаеш…
— Татко ми даде името на един човек, аз му се обадих и той с удоволствие провери. Шийлдс е там, сигурно е.
— Колко време няма да ви има? — попита Регън.
— Зависи, но апартаментът е наш за две седмици — обясни Софи.
— И можете ли да си вземете толкова отпуска?
— Защо не? — отвърна Корди. — Софи е написала материалите за рубриката си във вестника за два месеца напред, а аз ще имам часове в училището чак през есента. Свободна съм през цялото лято, за да пиша дисертацията си, но няма да си нося никаква работа там. Възнамерявам да седя на сянка и да си почивам. Този постоянен дъжд е ужасно депресиращ, а когато съм депресирана, ям.
— Много бих искала да тръгна с вас, но не мога — въздъхна Регън. — Предстои търгът с произведения на изкуството. Не мога да го пропусна, а и трябва да се подготвя за годишното семейно събрание.
— Не знам защо си правиш труда — каза Софи. — Твоят глас не се брои за нищо. Спенсър винаги гласува като Ейдън, а Уокър се въздържа и ти все си малцинство. Нямаш никаква власт.
Корди я прекъсна:
— Знаеш, че това не е вярно. Ейдън не може да започне изграждането на нов хотел, ако под проекта не стоят подписите и на четиримата. Тя има властта да спре всяко начинание, което не одобрява. Без нейния глас всичко се блокира.
— Но аз не бих го направила — каза Регън. — Обаче искам по-вече пари за художествените проекти, които Хенри стартира миналата година. Трябва да видите резултатите, направо са феноменални. — Тя млъкна и се замисли. — Но нека не се отклоняваме от темата. Трябва да напиша доклад, с който да защитя увеличението, което искам, и това ще ми отнеме доста време. Ала определено бих предпочела да отидете някъде другаде на почивка.
— Това не е почивка — каза Софи.
— За мен е! — възрази Корди.
— Шийлдс може да се окаже опасен. Ако наистина е изпратил бодигардовете си при Мери Кулидж…
— Знам, но няма да се откажа — възрази Софи. — Ще го закова по един или друг начин.
— Не ми харесва тонът ти — скара й се Регън. — Не прави нищо незаконно. И моля те, бъди внимателна.
Софи сви рамене:
— Но той ми върза тенекия…
— Моля? — учуди се Регън.
— Последния ден на семинара ме покани… на вечеря. И аз се съгласих. Трябваше да се срещнем на последния етаж на „Хаят“ и го чаках повече от час. Той така и не се появи.
— Съгласила си се да излезеш с този мошеник? — удиви се Регън.
— Не съм се съгласила да спя с него, стига си ме гледала така ужасено. Нали не успяхме да стигнем до компютъра му или да открием някакви архиви. Просто исках да се доближа до него, за да мога…
— Да се добереш до архивите му? — попита Корди. — Софи, трябва да започнеш да обмисляш нещата по-задълбочено.
— Имаш ли някаква по-добра идея?
— Какво ще правиш, като го откриете на Кайманите? — попита Регън.
— Още не знам — отвърна Софи. — Но ще измисля нещо.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Беше първият пълен работен ден за Регън след операцията и Хенри я подлудяваше с грижите си. Висеше на главата й като грижовна баба. Не й позволяваше да се присегне дори да си вземе молив. За щастие, сутринта той имаше планирана много работа и два ангажимента извън хотела. Когато Хенри потегляше, Регън го помоли да се отбие в гаража и да вземе мобилния й телефон от колата. Беше сигурна, че го е оставила там.
Веднага щом вратата се затвори зад гърба на асистента й, Регън се обърна към бюрото си. Беше решила да разчисти имейлите възможно най-бързо. Изчете трийсет без прекъсване, направи си почивка, за да отговори на няколко обаждания и да изяде обяда си, а после отново се зае с електронната поща.
Следващият имейл беше от Хенри. Винаги, когато той получеше нещо, за което решаваше, че ще я заинтересува, й го препращаше. Имейлът беше без тема и когато слезе надолу по страницата, Регън видя, че има прикачен файл, без никакви коментари от Хенри. Това беше малко необичайно. Предположи, че е бързал и не е имал време да напише нещо.
Щракна върху прикачения файл и изчака.
Хенри влезе в кабинета й точно когато снимката се появи на екрана й.
— Телефонът ти не е в колата. Търсих под седалките и между тях… Ей, Регън, какво ти е? Да не ти прилоша?
— Мили боже! — Беше толкова отвратена от това, което виждаше, че не можа да продължи.
Хенри бързо заобиколи бюрото й. Закова се на място, когато видя екрана. На него имаше снимка на мъртвец, обесен с дебело въже на греда в някакво мазе, с разкривено и подуто лице. Очите му бяха широко отворени, а провисналата му кожа беше сивкавобяла.