— Докато чакаме нашия спец, може да ми разкажете за отношенията си с детектив Суини.
— Това ще отнеме около пет секунди. Не съм имала никакви отношения!
Самата мисъл за отношения с него я отблъскваше. Макар да не бе редно да се говори лошо за мъртвец, Суини бе един от най-противните мъже, които бе срещала в живота си. Но независимо колко отвратителен беше, не заслужаваше да умре по този начин.
— Добре — каза той. Облегна се на перваза на прозореца, скръсти ръце на гърдите си и попита: — Тогава ми кажете какво знаете за него.
Очите му не пропускаха нищо. От начина, по който я гледаше, тя се почувства още по-нервна, но бе твърдо решена да не му позволи да го забележи. Не беше направила нищо нередно и той не можеше да я накара да изпитва вина.
Регън отиде до канапето и седна.
— Всъщност не познавам този човек. Срещала съм го само веднъж, когато ходих в полицията… В деня, когато с вас се сблъскахме.
Тя опита да се настани удобно, за да изглежда спокойна. Но една от възглавниците й убиваше на гърба, затова я издърпа и пусна отстрани.
— Ходих до участъка, за да направя услуга на една приятелка. Исках да проверя какъв напредък е постигнал детектив Суини с едно разследване, което се предполагаше, че води.
Той веднага долови ключовата дума.
— Предполагаше се, че води ли?
— Не бях сигурна дали изобщо прави нещо — обясни тя. — Но останах с недвусмисленото впечатление, че на него изобщо не му пукаше за този случай или за който и да е друг, в интерес на истината.
— Разкажете ми за разследването — предложи Алек. Регън опъна полата си, кръстоса крака и се облегна на възглавниците.
— Чували ли сте някога за доктор Лорънс Шийлдс?
— Не, що за птица е той?
— Мошеник — заяви без колебание тя. — Поне според мен. — После поклати глава и добави: — Провежда онези семинари „как да си помогна сам и коренно да променя живота си“ два пъти годишно в Чикаго. Никога ли не сте виждали рекламите му?
Той поклати глава, но се заинтересува:
— И какво по-точно е сторил той?
Тя му обясни подробно кой е Шийлдс и какво бе причинил на Мери Кулидж. Каза му, че дъщерята на Мери ходила в полицията, за да подаде оплакване срещу Шийлдс, и че случаят бил възложен на детектив Суини.
— Дъщерята на Мери не стигнала доникъде с детектива. Моята приятелка Софи обаче прочела копие от дневника на Мери и решила да се заеме с тази история. Беше изпращала една друга приятелка, Корди, да говори с детектив Суини за разследването и тя също не беше получила никакви отговори.
— И после беше ваш ред да говорите с него?
— Да, но чакайте малко… Не разбирате ли, това трябва да е! — Изведнъж Регън се развълнува толкова силно, че не можеше да остане на едно място. Изправи се и закрачи, докато обмисляше хипотезата си: — Всичко се връзва…
— Ще ми обясните ли?
— Шийлдс и Суини. Може би Шийлдс е научил, че с моите приятелки го разследваме. Ами ако е разбрал, че настояваме пред детектив Суини да си върши работата? Може би Шийлдс е поръчал да убият Суини, за да ни предупреди да стоим настрана, и ми е изпратил тази снимка, за да ме сплаши. — Тя спря пред Алек, опряла ръце на кръста си, очаквайки нетърпеливо неговото мнение за предположението си. Той не отговори достатъчно бързо. — Какво мислите? Възможно е, нали? Шийлдс е манипулирал Мери да му прехвърли повече от два милиона долара. Може би е решил, че си струва да убие някого заради това. А дъщерята на Мери е убедена, че е докарал майка й до самоубийство или може би дори я е убил, защото го е заплашила да отиде в полицията. А ако е убил веднъж, защо ще се поколебае да повтори? Може би е усетил, че с приятелките ми сме твърде близо. Вероятно това е нашата връзка.
Той не каза нищо.
— Не звучи ли логично?
— Може би — загадъчно рече Алек.
Тя не осъзна, че я дразни. Изглеждаше изключително доволна от себе си.
— Дотук добре — заяви Регън самоуверено. — А сега какво?
Той издърпа един поомачкан бележник от джоба на сакото си.
— Сега да започнем отначало.
— О, мили боже, Корди и Софи! — изведнъж възкликна тя. — Може ли първо да им се обадя по телефона? Те са на Кайманите с Шийлдс, трябва да ги предупредя. — И се втурна към бюрото си.
— Преди да направите някакви прибързани заключения, хайде да изясним фактите — възпря я той.
Но тя вече набираше мобилния телефон на Корди. Попадна на гласова поща, което означаваше, че приятелката й или говори в момента, или е изключила телефона си.
— Корди, обади ми се веднага щом чуеш това! — изрече задъхано. — Спешно е, освен това със Софи стойте настрана от Шийлдс. Звънни ми, колкото и да е късно.