Затвори телефона и се върна при детектив Бюканън. Той не я попита какво означава това обаждане, но и тя не предложи да обясни.
— Казахте, че трябва да започнем отначало?
— Точно така. — Той я подкани с жест да седне. — Да започнем от Мери Кулидж.
Въпросите взеха да се сипят един след друг. Тя тъкмо бе започнала да му обяснява за приема на Шийлдс, на който беше присъствала заедно с приятелките си, когато мъж и жена влязоха в кабинета й заедно с Хенри. Жената носеше някакъв комплект инструменти.
Алек се ухили, когато видя кой е компютърният спец — Мелиса Хил Кучката! И това бе само един от цветущите прякори, с които детективите я отрупваха. Хил беше ниска, вечно сърдита, с къдрава коса и преждевременни бръчки, несъмнено причинени от постоянното й мръщене. С нея бе невъзможно да се говори, но тя бе компютърен гений.
Детективът, който вървеше след нея, беше Мат Конъли. Той гледаше навъсено гърба на Хил, което вероятно означаваше, че му се бе наложило да пътува до хотела в една кола с нея. Кимна на Алек за поздрав, но погледът му се прехвърли на Регън и остана там.
— Е, какво става?
— Виж сам — отвърна му Алек. — Погледни екрана на компютъра. Здрасти, Мелиса — добави той.
Тя изръмжа нечленоразделно, не си падаше по любезностите и празните приказки.
— Този боклук ли е компютърът, който трябва да разглобя?
— Това е единственият компютър в кабинета, как мислиш? — отвърна й заядливо Конъли.
— Гледай си работата! — сопна му се тя.
Алек бързо ги представи на Регън. Конъли й кимна в отговор, Хил не й обърна никакво внимание.
Двамата отидоха при компютъра и погледнаха екрана. Жената не показа никаква реакция, но детективът видимо пребледня:
— Боже, Суини гол. Каква гадост! Ще сънувам кошмари.
Регън отиде при тях и попита учтиво:
— Да не би да казахте, че ще разглобявате компютъра ми?
Хил се тръшна на стола на Регън. След секунда пръстите й препускаха по клавиатурата.
— Ако реша, че се налага, ще го разглобя. Сега седни някъде и ме остави да си върша работата.
Регън бе шокирана от грубостта й. Искаше й се да грабне компютъра и да го защити от нея.
— Всичките ми файлове са в него… — започна нерешително тя.
Алек застана пред нея.
— Мелиса няма да повреди компютъра ви — увери я той. — Тя знае, че няма право да го докосва без ваше разрешение и със сигурност осъзнава юридическата отговорност, ако съзнателно го повреди. Нали така, Мелиса?
— Гледай си… — Тя се канеше да използва стандартния си отговор, когато вдигна глава и срещна погледа на Бюканън. Беше чувала за репутацията му на мъжага от времето, когато той работеше в нравствения отдел, и предположи, че още не е загубил твърдостта си. — Добре де, знам си — измърмори тя с глас, който напомняше за ръмженето на питбул. — Сега ме оставете сама, за да опитам да се промъкна през тези стени.
— Хайде да не й висим на главата — предложи Алек.
Регън не му обърна внимание и протегна ръка към компютърджийката. Отново й се представи. Мелиса не искаше да си прави труда, но нямаше как да се престори, че не забелязва жеста й. Най-после спря да пише на клавиатурата и се ръкува с Регън.
— Вече ни представиха — измърмори тя.
Мелиса беше нервачка. Ноктите й бяха изядени до дъно. Тя стисна дланта на Регън силно и после нетърпеливо се отдръпна.
— Сега мога ли да се заема за работа?
Регън се престори, че не е чула въпроса.
— Какво имахте предвид, когато казахте, че трябва да минете през тези „стени“?
Мелиса изглеждаше спокойна.
— Този, който ви е изпратил имейла със Суини, е страшно хитър, няма спор. Знае много за компютрите. Поставил е прегради, за да не може никой да го проследи. Но не се тревожете, няма бариера, която не съм преодоляла.
— Дори и с такъв боклук като моя компютър? — попита Регън усмихната.
Мелиса се засмя.
— Всъщност имах пред вид, че е доста старичък, но преувеличих. Просто не е последен писък на модата. Трябва да направите ъпгрейд.
Алек беше удивен. Никога преди не беше виждал Мелиса да се усмихва и учудено я слушаше как си говори с Регън. Със съвсем малко усилие тя бе преодоляла бариерите на Мелиса Хил. Това определено бе много впечатляващо.
Снимката на Суини отново се появи на екрана. Мелиса я посочи и каза:
— Точно така са го намерили.
— Моля? — попита Регън уплашено.
— Чух, че точно така са го намерили в мазето на къщата му, обесен по този начин. Ужасна сцена на местопрестъплението, така чух. Суини е имал много врагове — добави тя. — Вървеше слух, че изнудва някои дилъри. Знаете ли защо са ви изпратили тази снимка?