— Не, не знам — отвърна Регън. — Но е кошмарна.
— Виждала съм и по-лоши неща — похвали се Мелиса.
— Като бившето ти гадже ли? — обади се Конъли.
— Майната ти.
Регън се дръпна от бюрото и се обърна към прозореца, за да не се налага пак да поглежда към снимката.
— Някой друг получил ли е това? — попита тя. — Или аз съм била единствената…
Мелиса я прекъсна с вика си:
— Вътре съм!
— Къде вътре? — попита Конъли. Беше се навел и се взираше в празния екран, когато телефонът му иззвъня. Той бързо го вдигна и излезе във външния офис.
— Снимката е била изпратена от мобилен телефон — каза Мелиса. Тя избоботи номера, а Алек пак извади бележника си.
Лицето на Регън пламна.
— О, боже! — едва прошепна тя.
Алек я чу.
— Какво? Какво те стресна?
— Номерът… Моят е.
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Теорията й издишаше отвсякъде. Ако Шийлдс наистина стоеше зад убийството на Суини, как се бе сдобил с телефона й? Може би в крайна сметка предположението й не беше правилно. Тя си мислеше за това, докато детектив Бюканън търпеливо я чакаше да му обясни как снимката на Суини е направена с нейния телефон. Но Регън също искаше да научи отговора на този въпрос.
— Това е вашият номер, така ли?
— Да — кимна тя. — Но аз със сигурност не съм правила тази снимка.
Детектив Конъли ги прекъсна.
— Едно споразумение се е провалило — извика той, като пъхна телефона в джоба на сакото и се отправи към вратата. — Имам десет минути да стигна до съда. Да пратя ли някой друг да ти помага?
— Не, ще се оправя сам — отвърна Алек.
— Лейтенантът иска да те види в офиса си веднага щом приключиш тук — добави той.
Тази новина моментално развали настроението на Алек. Щом Конъли затвори вратата зад себе си, той отново насочи цялото си внимание към Регън.
— Добре, обяснете ми за телефона си.
Тя предположи, че той иска да знае какъв модел е. Но тъй като не помнеше такива неща, започна да изрежда възможностите на апарата си:
— Има вградена камера. Голям телефонен указател за номера и имейли. Може да се използва за интернет.
— И не помните кога сте го загубили?
Тя поклати глава.
— Мислех, че съм го оставила в колата си, но Хенри ходи да го търси и не го намери там. Не знам кога е изчезнал.
Хенри я чу какво обяснява и се втурна в стаята, за да се включи в разговора.
— Точно така е. Можете да питате момчетата от подземния гараж, всички ме видяха, а аз им казах какво търся, но те не се изненадаха. Не искам да те обидя, Регън, но ти вечно забравяш телефона си някъде. Съвсем малък е — обясни той на Алек. — И понякога изпада от чантата й. Един път го намерих между седалката и скоростния лост. Обаче днес претърсих навсякъде в колата, но липсваше.
Той пристъпи към Регън, сякаш се опитваше да я защити, и попита:
— Нали тя не е виновна само защото някой друг е използвал телефона? Няма да я обвините за това, нали?
Лоялността на младежа към шефката му бе възхитителна, но в момента намесата му само пречеше.
— Последния път, като проверявах, не беше криминално престъпление да загубиш мобилния си телефон. Ти нямаш ли някаква работа на бюрото си? — попита Алек.
Регън изчака Хенри да се отдалечи достатъчно и прошепна:
— Той вечно се тревожи. Когато започна работа тук, беше още по-зле. Постепенно се оправя, но все още е голяма паника.
Силното ръмжене на Мелиса привлече вниманието им. Жената определено беше в стихията си. Пръстите й продължаваха да танцуват върху клавиатурата и през минута въздъхваше или изръмжаваше настървено.
— Да се обадя ли да изключат телефона и да съобщя, че е откраднат? — попита Хенри от вратата.
— Не, не го прави — спря го Алек. — Ако имаме късмет, той може да опита пак да се свърже с нея.
— Няма да използва повторно този телефон — обади се Мелиса. — Той разбира от компютри и със сигурност знае, че телефонът й може да бъде проследен. Имейлът е изпратен преди пет дни и оттогава няма сигнал. — Пръстите й внезапно замряха неподвижни. — Добре, изпратих всичко на моя компютър и освен това разпечатах снимката на Суини, за да я взема със себе си. Направила съм така, че всички имейли, които Регън получава, автоматично да се препращат до мен. Нали нямате нищо против? Ще приема, че това означава съгласие.
Регън не я слушаше внимателно. Тя стоеше пред прозореца и гледайки движението по Мичиган Авеню, се мъчеше да си спомни кога за последен път бе използвала телефона си. Знаеше, че детектив Бюканън може да провери при мобилния оператор и да получи разпечатка на входящите и изходящите й разговори, но ако можеше да се досети сама, щеше да му спести ценно време. След операцията обаче дните й се сливаха в едно цяло и тя не беше си записвала нищо в електронния бележник на телефона, както правеше обикновено. Ужасната снимка на Суини също й пречеше да се концентрира. Тя не бе подозирала, че едно лице може да се подуе така, да придобие такива зловещи очертания. Този образ постоянно изникваше в съзнанието й.