Регън не чу кога Хенри се приближи зад нея и подскочи, когато докосна рамото й.
— Извинявай — прошепна той. — Не исках да те стряскам. — Хвърли поглед към Бюканън, за да се увери, че детективът още говори с Мелиса, и допълни: — Само исках да ти кажа, че пак проверих компютъра си.
— И какво установи?
— Исках да видя дали снимката на онзи мъртвец е била изпратена и на мен — прошепна той. — Но не е била. Съжалявам, че не е. Щеше ми се да е била изпратена на всички имейли в телефона ти. Не е хубаво, че е изпратена само на теб.
— Знам — кимна тя загрижено.
— Хитро е направил, като я е изпратил така — каза той — сякаш идва от моя компютър.
— Аз изобщо нямаше да отворя прикачения файл, ако беше от непознат изпращач. Сигурно е искал да бъде сигурен, че няма да го изтрия.
— Мисля, че по някаква причина това е насочено точно срещу теб — промълви Хенри. — Но защо?
Алек чу коментара и се намеси:
— Точно това ще открием.
Детективът ровеше в джоба си за визитка, която да даде на Регън, когато телефонът му иззвъня. Беше третото обаждане за последните петнайсет минути. Помощникът на Луис постоянно се обаждаше с настояването той да се прибере в участъка възможно най-скоро. Лейтенантът го чакаше да говорят. Алек знаеше защо. Луис току-що бе открил, че Бюканън го е прескочил и е говорил с шефа на полицията, за да спаси от уволнение младия полицай, който бе прекъснал операцията по залавянето на двамата братя.
— Няма ли да вдигнеш? — попита Регън.
— Май ще трябва. — Той отвори рязко телефона, слуша една минута и каза: — Ще дойда, когато свърша тук.
Преди секретарката да започне да спори, той прекъсна и се обърна към Регън. Намери визитките си и й подаде една. Тя му благодари с усмивка. „Страхотно красива жена“ — помисли си той. На друго място и в друго време със сигурност щеше да я покани на среща, но сега не можеше да го направи. Не и при разследването, което се очертаваше. Освен това, дори и да не приемеше работата във ФБР, до месец-два щеше да си подаде молбата за напускане и да замине от Чикаго. Така че не можеше да става и дума да се обвързва. Освен ако не се касаеше за секс без ангажименти. А с Регън Мадисън това беше невъзможно. Можеше да го прецени дори само след половин час с нея.
Той мислено се наруга: не трябваше да си мисли такива неща сега! Странно как работи мозъкът. Сигурно брат му Дилън беше прав, като му казваше, че е с извратено мислене.
— Детектив Уинкът води разследването на убийството на Суини — обясни той. — Аз му помагам, но той ръководи нещата и скоро ще дойде да говори с вас. Ще трябва да останете в хотела.
— Да, разбира се.
— Но ако междувременно се сетите за нещо друго… — Той кимна към визитната картичка в ръката й. — … номерът ми е там.
— Имам физиотерапия за коляното след един час, но мога да я отложа.
— И на мен ми се стори, че белегът изглежда пресен. Нямаше го, когато се сблъсках с вас на улицата. Какво е станало?
Тя се изненада, че тогава е забелязал такива подробности. Сега разрезът не беше голям, но белегът беше нов и кожата бе набръчкана.
Тя неволно изрече на глас мислите си.
— Забелязали сте, че го е нямало първия път, когато се видяхме? Наблюдателността ви е впечатляваща, детектив Бюканън.
„Изобщо не е“ — помисли си той. Само евнух не би забелязал сексапилните й крака.
— От бейзбол е — продължи тя. — Усуках коляното си, докато се хвърлях към трета база. Стана миналото лято.
— Бейзбол, а? — Той се усмихна. Трудно му беше да си я представи в бейзболен екип, с шапка и бухалка. Изглеждаше прекалено крехка за този спорт.
— Беше благотворителен мач. Какво е толкова смешно?
Той не отговори. После отбеляза съвсем сериозно:
— Контузията е от миналото лято, а операцията ви е била току-що?
— Аз все я отлагах, но после пак се контузих… — Тя рязко млъкна и сетне промълви: — Каква идиотка!
— Моля?
— За себе си говоря. Аз съм идиотка! — Тъй като бързаше да обясни, думите й почти се застъпваха. — Знам у кого е телефонът ми. Поне си мисля, че знам! Но не мога да повярвам, че ми трябваше толкова време, за да се сетя. Всъщност аз изтървах чантата си и тогава телефонът е изпаднал. Съжалявам, обикновено не съм толкова хаотична. Онзи мъж, той ме преследваше, аз се качих в колата и той…