Това изречение привлече изцяло вниманието му и Алек вдигна ръка.
— Чакайте, чакайте, по-бавно! Най-добре започнете отначало.
— Да, добре. Беше петък вечер, предишната седмица. Тогава използвах телефона си за последно. Сигурна съм.
Той пак извади омачкания си бележник и затършува из, джобовете си за химикал.
— И къде се намирахте?
— На приема.
— Говорите така, сякаш трябва да знам за кой прием става дума.
— О, извинете. Мислех, че съм ви казала за него, докато ви обяснявах връзката между Суини и Шийлдс.
Той не изглеждаше щастлив от разкритието й.
— Защо не ми разкажете за този прием сега?
Тя не можеше да повярва, че е забравила за мъжа на паркинга, но пък имаше поне малко извинение — беше бомбардирана първо от имейла и после от детектив Бюканън, компютърната специалистка и детектив Конъли. И всичко това за последния час.
Регън обясни възможно най-бързо за приема, на който беше ходила с приятелките си.
— Софи ни беше записала за семинара на Шийлдс през уикенда. Казах ви, че докторът провежда по два такива в Чикаго годишно.
— Какво се надявахте да постигнете?
— И за трите ни беше очевидно, че детектив Суини няма да направи нищо по въпроса с Шийлдс, така че решихме… — Тя се поколеба за миг, преди да заяви: — Да свършим работата вместо него.
Алек се намръщи и показа, че това, което чува, не му допада.
— И как щяхте да свършите работата?
— Решихме да проучим Шийлдс, надявахме се да открием достатъчно доказателства срещу него. Софи правеше проучванията, а ние с Корди отидохме, за да й бъдем подкрепа. Всъщност искахме да измислим начин как да проникнем в компютъра му, за да научим имената на други жени, които са посещавали предишните му семинари. Надявахме се да открием съответствие между вноските…
Той спря да пише.
— Наясно ли сте, че това е незаконно?
— Разбира се — каза тя. — Но ние не се добрахме до компютъра му. Просто искахме да го направим. Поне такъв беше планът ни.
Тази жена беше честна до крайност. Впечатлен, той продължи по-меко:
— Струва ми се, че планът ви е бил недообмислен.
— Така си е — съгласи се тя. — Всъщност Софи го измисли. Склонна е да прибързва, но вярва, че нещата ще се наредят. И в интерес на истината, обикновено се нареждат.
Регън скръсти ръце и нервно закрачи пред прозорците, докато си мислеше за онази ужасна нощ.
— Помня, че мобилният ми телефон беше у мен. Закъснявахме. Но всъщност винаги, когато с Корди ходим някъде със Софи, закъсняваме. Както и да е, приемът беше в разгара си, когато ние пристигнахме, и Шийлдс беше там и говореше с хората. Той е такъв мошеник и е с адски високо самочувствие. Аз не се впечатлих, но като съдя по реакциите на хората около мен, другите бяха заслепени от него. После той ни накара да правим онова упражнение, което беше абсолютно откачено.
— А какво стана с мобилния ви телефон? — попита той, за да не я остави да се отклони от темата.
— Бях забравила да го изключа и той звънна точно когато Шийлдс говореше нещо на всички присъстващи. Аз бързо излязох навън, за да се обадя, преди някой от бодигардовете да ми го е конфискувал.
— Бодигардове ли?
— Бяха двама. Той казва, че са му асистенти, но те си бяха бодигардове. Истински здравеняци.
— Добре — каза Алек. — Значи мислите, че сте оставили телефона си в конгресния център?
— Не — възрази тя. — Сигурна съм, че го прибрах в чантата си. Мисля, че съм го загубила, когато паднах.
Детективът се стараеше да не губи търпение.
— А кога стана това?
— Когато отидох да докарам колата — обясни тя. — Валеше, така че казах на Корди да намери Софи и да ме чакат при входа, а аз отидох да взема колата. Тичах по алеята, когато ми се стори, че някой ме вика. Духаше силен вятър и валеше проливно, така че не бях сигурна. Обърнах се да се огледам зад себе си и видях онзи мъж… Струва ми се, че е минала цяла вечност оттогава. А всичко се случи толкова скоро. Когато се обърнах, изкълчих коляното си.
— И споменавате всичко това чак сега? — Алек беше ядосан и не се постара да го скрие.
— Просто не се сетих… не направих връзката. Имах късмет, че успях да избягам от него.
— Той ви е преследвал?
— Да. Нали не мислите…
— Какво да мисля? — попита детективът, когато тя замълча.
— Може би Шийлдс го е наел. Вероятно е чакал отвън, защото е знаел, че съм вътре, и е трябвало да ме изплаши, което всъщност направи.
— Наистина ли сте убедена, че Шийлдс стои зад всичко това?
— Връзва се, не мислите ли?
— Още няма да правя предположения, защото не разполагам с достатъчно факти, за да си изградя хипотеза. Но когато го направя, ще ви известя. Сега искам да знам точно какво стана от минутата, в която излязохте от Лиъм Хаус.