— Човече, изглеждаш адски зле.
Алек не преувеличаваше. Уинкът имаше вид, сякаш не беше спал от десетина години. Беше с огромни торбички под очите и дълбоки бръчки по бузите. Беше само две-три години по-голям, но в момента изглеждаше като старец в сравнение с приятеля си.
Уинкът пренебрегна коментара за вида си.
— Чу ли съобщението ми за имейла, получен от Регън Мадисън? — попита Алек.
— Да, ей сега ще те изслушам по този въпрос. Но първо искам да те питам, вярно ли е, наистина ли напускаш полицията?
Алек кимна. Столът му изскърца, когато се облегна назад:
— Щях да ти се обадя и да ти кажа, но явно Джил е бил по-бърз.
Уинкът приседна върху бюрото на Алек и погледна назад към офиса на лейтенанта.
— Не мога да те виня. И аз бих се махнал, ако можех.
— Време ми е за промяна. — Този отговор щеше да бъде версията, към която Алек реши да се придържа. Но се запита колко ли пъти щеше да му се наложи да я изрече през следващите двайсет и един дни.
— Промяна, а? Промяна накъде?
— Към Бостън, надявам се. Нещо съм се затъжил за дома.
Уинкът понижи глас и заговорнически се наведе към приятеля си:
— Наоколо се носи отвратителният слух, че отиваш във ФБР.
Алек се усмихна и не го потвърди, нито отрече.
— Трябва да дойдеш на вечеря, преди да напуснеш Чикаго — продължи Уинкът. — Сузи ще се разстрои, като научи. Жена ми си пада по тебе от години.
— Още ли крещи моето име, докато правите секс?
Джон се засмя.
— Откъде да знам, по дяволите? Не помня кога беше последният път, когато го правихме. В леглото между нас винаги има поне по едно дете, а откакто бебето почна да се буди през два часа, единственото, за което си мечтая, е да се наспя.
— Говориш като истински женен мъж — каза Алек.
Уинкът направи измъчена гримаса.
— Да се върнем на Суини — каза той. — Засега откриваме, че много хора са желали смъртта му, така че заподозрените няма скоро да свършат. Преглеждаме нещата му. Никой не може да открие портфейла му. Ей, познай какво… Суини си е водел дневник.
Алек повдигна вежди.
— Това е момичешко занимание. Не мислех, че е от тоя тип хора, дето записват как е минал денят им.
Уинкът се засмя. Когато се усмихваше, изглеждаше с десет години по-млад.
— Не такъв дневник. Идиотът си е водел записки за всички хора, които е смятал да изнудва. И това не са мои догадки. Той си е записвал всичко. Познай кой беше в тетрадката редом с дилърите и сводниците!
— Кой?
Джон пак се наведе доверително:
— Луис.
— Без майтап? — Алек рязко вдигна глава.
— Точно така. Суини се е канел да му направи снимки и да ги изпрати на жена му.
— Какви снимки?
— На Луис с любовницата му.
Алек поклати глава.
— Е, това вече е шокиращо.
— Не чак толкова — възрази Уинкът. — Не познавам човек, който няма да се радва, ако Луис се издъни.
— Шокиращо е, че Луис е намерил две жени, които да правят секс с него.
— Съпругата му има телосложение на дъска за гладене, но е фрашкана с пари, затова се е оженил за нея. А другата няма никакви пари, но от това, което чух, е надарена в други отношения.
— Кой друг беше в дневника?
Уинкът му разказа за някои от жертвите, изнудвани от Суини.
— Дори имаше схеми на парите, които ще получи, и точните суми, нещо като банкова сметка. Кой нормален човек би си записвал всичко това?
— Явно е мислел, че никога няма да го заловят.
— Както казах, имаме доста заподозрени, но вече започнахме да стесняваме кръга. Изглежда, че един от тримата дилъри на дрога не е искал да плаща. Суини може да го е ошушкал.
— Ами Регън Мадисън? Как се вмества тя във всичко това?
— Не знам — призна Уинкът. — Още не съм имал време да говоря с нея. Трябваше да се върна на местопрестъплението и се забавих там. Обаче намерихме мобилния й телефон.
Алек се изправи.
— Така ли? Къде го открихте?
— В храстите зад дупката, която Суини е наричал свой дом. Проверяваме го за отпечатъци, поне по това, което е останало от него, но не храня особени надежди. Мазето бе като излизано. Единствените отпечатъци там бяха на Суини. Убиецът е знаел какво прави и е бил силен, много силен — добави той. — Това е сигурно, щом е успял да вдигне тялото на жертвата по този начин с въжето. А, между другото, получихме доклада от аутопсията. Бил е мъртъв, преди да го съблече и обеси.