— Как е бил убит?
— Удушаване. Сега трябва да си обясня защо убиецът си е направил труда да го съблече и обеси. Брадшоу смята, че е, за да се подсили драматичният ефект — каза той по адрес на партньора си.
— А ти какво мислиш?
— Вероятно е искал да се изфука пред въображаемата си приятелка… Нали разбираш, опитвал се е да я впечатли.
— И приятелката е Регън Мадисън?
Уинкът повдигна вежди.
— Чух, че е страхотно парче.
Алек не отвърна, но Джон сякаш не забеляза това.
— Нали знаеш какво става с някои психари. Брадшоу предполага, че онзи я е видял някъде и се е вманиачил по нея. Ще говори с Матлин по този въпрос — добави той, като спомена психиатъра на полицията.
— Добра идея — съгласи се Алек. После преразказа разговора си с Регън и му съобщи за мъжа, който я е преследвал до колата. Спомена и нейната теория за Суини и Шийлдс. — Тя е сигурна, че е загубила телефона си, когато е паднала.
Уинкът се опитваше да осмисли чутото.
— Добре, онзи е намерил телефона, видял е, че е с вградена камера, и е решил да се позабавлява. Имейлът й е бил записан, трябвало е само да направи снимката и после да натисне един бутон.
— Но това още не обяснява връзката със Суини.
Уинкът се съгласи.
А и не си представям един наркодилър да се забавлява по този начин. Мога да приема, че някой от тях е убил Суини, но… — Той замълча и сви рамене. — Все едно, не виждам смисъла във всичко това.
— Какво имаше предвид, като каза, че търсите отпечатъци по останките от телефона?
— Разбил го е на парчета още докато е бил в мазето. Криминолозите намериха миниатюрни парченца върху работния плот.
— И разбира се, върху чука няма отпечатъци.
— Не — потвърди Уинкът. — Нито един. Слушай, радвам се, че работиш с нас. Ще има много обикаляне. Заради онзи имейл, изпратен до Мадисън, ще трябва да проверим и всички, които са свързани с нея. Може да е отмъщение от отхвърлен любовник или недоволен служител. Благодарен съм на всяка помощ, която мога да получа. Ще е хубаво най-после да работим заедно и аз да ти казвам какво да правиш. Това ще ми допадне.
— Аха. Преди обаче да се наточиш, че ще стана един от твоите хора, има нещо, което трябва да знаеш.
— Какво? — Джон случайно вдигна глава към офиса на шефа и измърмори: — По дяволите. Луис ме вика.
— Ще ти каже, че иска да ме държи на каишка. Мога да се обаждам по телефона вместо теб, но нищо друго.
— Уинкът! — провикна се Луис от вратата си. — Искам да говоря с теб.
— Тъпанар — измърмори Джон тихо.
— Дръж ме в течение — каза приятелят му.
Уинкът кимна. Алек го чу как въздиша, преди да се отправи между бюрата към офиса на Луис.
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
— Пак си в играта! — провикна се Луис от вратата на офиса си. И после повтори: — Бюканън, чу ли какво ти казах? Пак си вътре.
Алек не си направи труда да стане. Просто се обърна с въртящия се стол и попита:
— Къде вътре?
Луис се приближи към него.
— Току-що говорих по телефона с директора на полицията. Точно така, лично той ми се обади. — Гръдният му кош се изду като на пуяк, докато повтаряше тази новина.
— И какво? — подкани го Алек.
— Ти имаше ли представа коя е Регън Мадисън, когато говори с нея?
Алек не бе в настроение да си играе на гатанки. Драскаше си на един лист, докато наблюдаваше стрелките върху циферблата на стенния часовник. Бяха минали само два часа, откакто Луис му беше отнел всички текущи случаи и той вече бе отегчен до смърт. Не беше сигурен още колко може да издържи да седи там и да си мисли, че лейтенантът ще държи той да идва на работа точно в осем сутринта и да не прави нищо по девет часа на ден. Ако Луис бе търсил начин да го накара да полудее, не би могъл да избере по-добро средство. Три седмици абсолютна скука! Независимо дали му харесваше или не, трябваше да го издържи.
— Е, и коя е тази Регън? — попита Алек.
— Тя е Хамилтън! — съобщи възхитено Луис. Почти измляска с устни, докато произнасяше името.
Застана пред бюрото на Алек и стовари потните си длани върху плота.
— Тя е Регън Хамилтън Мадисън.
— И какво от това?
— Семейството й притежава всички онези хотели. — Той вече се мръщеше, очевидно подразнен, че подчиненият му не е подобаващо впечатлен. — В Чикаго има само няколко семейства от ранга на Хамилтън. Те са на върха. Богатство, и то старо богатство!
Алек го гледаше спокойно, явно несподеляйки възторга му.
— Това не присъстваше в твоя доклад. Проверих. А трябваше да го споменеш. Защо не си го направил?
Алек не знаеше как да отговори на този абсурден въпрос.
— Та какво имахте предвид като казахте, че съм пак в играта?