— Тя има братя.
— Знам.
— Трима — продължи лейтенантът, като обясняваше, сякаш Алек не бе чувал нищо за това. — Най-големият току-що се е обадил на директора, който, изглежда, се познава със семейство Мадисън доста добре. Членували в един и същи клуб. Клеърмон Кънтри Клуб, ако трябва да бъдем точни. С жена ми се опитваме да влезем в него от пет години.
Алек се чудеше кога шефът му ще заговори по същество.
— Ейдън е най-големият Мадисън, много влиятелен човек.
Алек го наблюдаваше с отвращение как вече говори като истински фен на този брат.
— И той е загрижен за безопасността на сестра си.
Детективът се облегна назад.
— Защо говорите с мен? Уинкът ръководи разследването. Насочете брата към него.
— Уинкът си има достатъчно работа — каза лейтенантът. — Регън Мадисън не е заподозряна…
— Уинкът ли ви каза, че не е?
— Аз ти казвам — сопна се Луис.
Алек нямаше да спори с него. Хайде, помисли си той, изплюй камъчето! Луис се бавеше цяла вечност, докато каже това, което иска. А Алек имаше толкова много други неща, с които да се занимава. Като да драска по хартията. Едва не се изсмя на глас при тази мисъл. Луис се беше погрижил да го изключи от всички разследвания, искаше той да седи на бюрото и да се взира в празното пространство. За късмет имаше достатъчно листчета за надраскване и точно в момента дланите на Луис се потяха върху една от най-вдъхновените му драсканици.
— Искам ти да се грижиш за нея, докато Уинкът не залови убиеца на Суини.
Алек едва изпусна химикалката си.
— Да се правя на неин бодигард ли? — Ядоса се дори само като си го помисли. — Аз не съм пазач, по дяволите! — изруга той, преди Луис да проговори.
— Вече си! И знаеш ли защо се спрях на теб?
— Защото знаехте, че това ще ми е адски неприятно?
— И заради това — промълви Луис ухилен. — Ти имаш лошо отношение, Бюканън. Затова си бил толкова добър, докато си работел в нравствения. Там си си пасвал чудесно с онези перверзници и психари.
Обидата му не засегна Алек.
— Хубаво, че сте го забелязали.
— Ще стоиш при тази Мадисън ден и нощ, ясно ли е?
Дали Луис се тревожеше по-вече, че богаташката се е разстроила, отколкото за убийството на Суини, беше трудно да се определи.
— Ако семейството й има толкова много пари, защо не си наемат бодигардове?
— Могат да го направят, разбира се. И не е изключено да го сторят.
Всеки път, когато Луис си отваряше устата, от нея хвърчаха пръски върху бюрото на Алек. О, боже, трите седмици изведнъж придобиха вид на доживотна присъда.
— Но аз искам някой от нашия отдел да стои при нея постоянно и Ейдън Мадисън да бъде доволен и признателен. Ясно ли ти е това? — Без да дочака отговор, той се изправи и тръгна обратно към офиса си. Тъкмо затваряше вратата, когато спря и извика: — Бюканън?
Алек не отговори.
— Това е моят билет за Клеърмон Клуб. Не ме прецаквай.
— Аха, добре.
— Да я опазиш жива.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Поради неспирния дъжд работниците от поддръжката не стигнаха до разчистването на високата купчина сухи клони и храсти дни наред. Мъжете носеха черни гумени ботуши и жълти дъждобрани върху работните си дрехи, но станаха целите в кал, докато влачеха клоните. Върнън, най-енергичният от тримата, хвърли и последния чепат клон в количката и тръгна към навеса, за да си почине и да изпуши някоя цигара. Тогава вечно хленчещият му колега Сами започна да пищи като момиче, докато сочеше нещо и се отдалечаваше от него. Лешниковите му очи сякаш всеки момент щяха да изскочат от главата му.
Хари, новакът, носеше големи очила, които бяха изпръскани с кал и вода. Той се приближи да види от какво се е изплашил Сами и също започна да крещи. Неговият глас не бе писклив, звучеше по-скоро като грачеща птица.
— Какво ви стана и на двамата? — попита Върнън и се върна при тях. Веднага видя това, което те гледаха. От пръстта стърчеше пръст от крак.
Той се наведе, видя обеления червен лак на нокътя и се стовари на обемистия си задник.
— Не пипайте нищо! — задави се той, докато се мъчеше да се изправи на крака. — Полицията ще иска да търси следи и отпечатъци.
Хари се взираше в пръста, сякаш очакваше той да се размърда.
— Откъде си сигурен, Върнън?
— Защото тук е било извършено престъпление, малоумнико! Или поне тук е заровено тялото. — Той спря, посочи драматично лакирания нокът и продължи: — Значи това е сцената на местопрестъплението. Така ги наричат по телевизията и ги заграждат с жълта полицейска лента. Само, за бога, спри да врещиш.
Сами извади подгизнала носна кърпа от джоба си и изтри очите си.