— Не съм нервна — излъга тя, но в миг осъзна, че клати цялата маса с коляното си. Насили се да спре.
Тя остави химикалката и отново върна тефтера към детектива. Той погледна бележките, но не направи никакъв коментар.
Регън се взря в масата и опита да си спомни какво още бе написала на онези листове. Дали не бе пропуснала някого в списъка на обречените? Сети се, че искаше да добави Емили в последната минута, но така и не успя.
Тя вдигна поглед към Алек и за секунда загуби концентрацията си. Това никога не й се беше случвало. Но пък детектив Бюканън беше много интересен мъж — и определено противоречив. Имаше малко неугледен вид с изкривената си вратовръзка, намачканото сако и наболата брада, но пък безупречните му маниери издаваха един образован мъж с чувство за хумор — черта, която според нея първа изчезваше у хората с неговата професия. Когато той насочваше вниманието си изцяло към нея, тя усещаше някакво странно привличане.
„Не бива да мисля за такива неща“, укори се Регън, но въпреки това каза:
— Видях ви в кабинета на лейтенант Луис, когато бях тук, за да говоря с детектив Суини.
— И аз ви видях.
Признанието му я смути за миг.
— Наистина ли? Всъщност… лейтенантът крещеше на полицая — продължи тя, сякаш се оправдаваше. — Помня, че крещеше много силно. Никога не бях виждала някой да се държи така. Поне не човек на такъв пост. Помислих си, че поведението му е отвратително.
— Той искаше да уволни полицая.
— А вие го защитавахте.
Детективът се усмихна:
— И това ли сте видели?
— Да — призна Регън. — Забелязах, че спорите с лейтенанта, но не чувах какво му казвате. За разлика от шефа си не повишавахте глас. Помня, че си помислих, че той… Луис… унижава онзи полицай.
— Опита се да го унизи, но не успя — поправи я Алек. — Полицаят знаеше, че не е сторил нищо нередно. Всъщност защо говорим за това сега?
Тя не издържа погледа му и извърна очи.
— Канех се да напиша името на лейтенанта в списъка.
Детективът едва сдържа усмивката си.
— Но не сте го написали?
— Не, не успях, защото мобилният ми телефон иззвъня и бързо излязох в коридора. Но ако бях продължила със списъка, щях да напиша името му. Просто реших, че трябва да го знаете.
— Не бих казал за това на детектив Уинкът, ако бях на ваше място.
— Защо не?
Той небрежно сви рамене:
— Ще бъде жестоко да събудите такава надежда у него и после да го разочаровате.
ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Регън най-после зададе въпросите, които я измъчваха.
— Защо напускате Чикаго?
— Това е дълга история — отвърна кратко Алек.
— Къде отивате?
— Връщам се в Бостън, аз съм от там.
— Ние имаме хотел в Бостън.
— Знам — каза той.
Детективът млъкна и тя не продължи да настоява за обяснение. И двамата се извърнаха, когато вратата се отвори. Джон Уинкът нахълта в стаята, после се наведе да вземе листовете, които изпусна. Облата плешивина на темето му проблесна. Партньорът на Джон разказваше на всички в участъка, че оплешивяването му е болна тема, така че при всеки удобен случай останалите детективи го подиграваха. За късмет Уинкът имаше чувство за хумор.
Регън си помисли, че той прилича на разтревожен счетоводител — вероятно защото носеше нещо като счетоводна книга, от която на всички посоки стърчаха листове. После тя забеляза кобура с пистолета на кръста му и тутакси изостави сравнението.
— Извинете, че ви накарах да чакате.
— Още изглеждаш полуумрял — каза му Алек, след като го представи на Регън.
Тя си помисли, че Уинкът всъщност е доста привлекателен, но заради тъмните кръгове под очите и сивкавия тен изглежда изтощен.
— Ами пропуснах разкрасителните си процедури в козметичния салон тази седмица — рече Джон.
Алек се засмя:
— Забравих да питам как е бебето?
Уинкът се обърна към Регън.
— На бебето му никнат зъби — обясни той. — И заради това е много нещастна, което означава, че с жена ми също сме нещастни. Никой от нас не успява да мигне.
— Чувал съм, че уискито помага — подхвърли Алек.
Опитах, но единственият резултат беше, че на следващата сутрин имах тежък махмурлук.
— Трябва да натриеш с уиски венците на бебето. Така не го болят.
— Никога не съм чувал за подобна терапия. Освен това какво ще правим, ако уискито й хареса? Ами ако се пристрасти към него? Преди да сме се усетили, и ще трябва да я карам на сбирки на анонимните алкохолици. Твърде рисковано е — заключи той със сериозно изражение.
Алек се изправи.
— Казах на Регън, че си добър детектив. Не ме изкарвай лъжец пред нея.
— Не искаш ли да присъстваш?