Той поклати глава:
— Трябва да проведа няколко разговора по телефона. Ще бъда на бюрото си, ако ви потрябвам за нещо. „Държи се много мило“, отбеляза мислено Регън.
Алек затвори вратата зад себе си и едва не се блъсна в Лайл Брадшоу. Партньорът на Уинкът изглеждаше безупречно както обикновено. Вратовръзката му на райета беше с идеален възел, на тъмния му костюм нямаше нито една гънка, ризата му блестеше от чистота, а обувките му както винаги изглеждаха чисто нови. До него Алек изглеждаше като току-що ограбен и пребит.
— В стаята за кафе ли са? — попита Брадшоу вместо поздрав.
— Да, Уинкът е с нея.
— Текат ли му лигите? Чух, че е страшно парче.
— Така ли? Къде чу това?
— В залата. — Той посочи общото помещение, в което бяха бюрата на всички детективи. — Говорят само за нея, откакто си я довел. Имала красиво лице и убийствено тяло.
Алек се изненада, че думите му го вбесиха. Беше съвсем неочаквано.
— Ти определено не си от нейната класа, Лайл.
Разведен наскоро, Брадшоу се смяташе за сваляч. Жените го намираха за привлекателен и внимателен и никога не му липсваше нежна компания, но според Алек той бе малко арогантен. А на моменти дори противен. Единственото, което го спасяваше, бяха качествата му като детектив.
Брадшоу тъкмо отваряше вратата към стаята за кафе, когато Алек понечи да го предупреди да не сваля Регън, но се спря навреме. Вместо това каза:
— По-кротко с нея. Много е изплашена.
После взе съобщенията си и се върна на бюрото си. Луис бе разпределил случаите, които Алек разследваше, между неколцина и без това претоварени детективи. И в наивния си опит да го накаже бе наредил да махнат компютъра от бюрото му. Сега върху плота нямаше абсолютно нищо.
Ако другите детективи не бяха получили допълнително натоварване заради него, Алек щеше да възприеме поведението на Луис като смешно. Седна на бюрото си и се обади на брат си Ник по мобилния си телефон.
— Май вече съм там — каза той.
Ник се засмя.
— Здрасти, Алек. Да приема ли, че „там“ означава ФБР?
— Ти вече знаеше, нали?
— Да, Уорд ми го съобщи пет минути след като си бил приет в академията. Резултатите ти от тестовете са много впечатляващи.
— По-добри от твоите ли?
— И да бяха, щях ли да си призная?
— Вероятно не. Кажи на Тео. — Алек не знаеше дали ще има време да открие най-големия си брат.
— Той вече знае. Уорд се е обадил и на него. Реши ли дали ще купиш къщата ми в града? Лорън обикаля по огледи всяка неделя. Къщата е идеална за ерген, но с бебето ни е доста тясно, а Лорън иска да имаме още деца.
Алек се усмихна. Ник бе улучил джакпота, когато се ожени за Лорън. Тя бе кротка душица, идеална за брат му. Беше естествена и непринудена, а Ник се нуждаеше точно от такава съпруга, когато се връщаше у дома след работа. Тео често описваше работата на Ник като адски стресираща и напрегната. Той и партньорът му Ноа Клейборн бяха в един специален отдел на ФБР. Викаха ги, когато издирването на изчезнало дете стигаше до задънена улица. Това бе тежко занимание, което го изцеждаше емоционално.
— Ще купя къщата ти — каза Алек. — Дори и да не ме назначат в района на Бостън.
— Уорд казва, че това е сигурно.
— Той би казал всичко само и само да приема предложението му. Решението обаче не зависи от Уорд. Но дори и да ме пратят другаде, ще запазя къщата в Бостън. Този имот е добро вложение.
— Чакай — прекъсна го Ник. — Почти не те чувам, защото водя два разговора едновременно.
— С кого още говориш?
— С Ноа.
— Къде сте?
— В Далас. Тъкмо приключихме един случай. Този завърши добре.
Изведнъж Ноа се включи в разговора и започна да му честити:
— Ще ти скъсат задника в академията, но ще се справиш. Кога напускаш Чикаго?
— Чак след три седмици, а може и четири — отвърна Алек. — Ако още искаш да те водя на мач тук, най-добре побързай. Ще трябва да ми се обадиш малко по-рано, за да осигуря билетите.
След секунда Ник отново се намеси, за да му напомни, че сестра им Джордан планира пътуване до Чикаго.
— Знам, но тя още не е определила дата. Няма да си събирам багажа, преди да приключа с работата си тук. Имам нова задача, която ще ангажира почти изцяло времето ми през следващите три седмици. Но после приключвам и ако Джордан се забави още малко, ще я хвана да ми помага в изнасянето.
— Каква е новата ти задача?
— Не ми се говори за това.
Ник се засмя.
— Толкова ли е зле?
Един млад полицай остави дебела папка върху бюрото и Алек му направи жест да изчака.
— Трябва да приключа, Ник. — Той бързо затвори мобилния си телефон и го пъхна в джоба си. — Какво е това?
Формуляри, които трябва да попълните. Изпращат ги от „Личен състав“.