— Шегуваш се.
— Не, сър, никога не се шегувам.
— Та аз вече ги попълних!
— Не, сър. Попълнили сте само някои от формулярите. Предупредиха, че тези ще им трябват до края на деня.
— Оказва се, че е по-трудно да се махнеш от това място, отколкото да влезеш.
— Така казват и повечето престъпници — отвърна полицаят невъзмутимо.
Алек реши, че ще се пребори с формулярите, отвори папката и започна да попълва първия. Отне му почти час да го завърши, но само защото постоянно го прекъсваха. Един детектив се бе сдобил с фотокопие от дневника на Суини за парите от изнудване и го четеше на глас.
Алек тъкмо подписа последния формуляр, когато вдигна глава и видя, че Брадшоу му маха. Взе папката със себе си, възнамерявайки да я остави пътьом в отдела на долния етаж. Брадшоу го чакаше на стъпалата.
— Свършихте ли с Регън? — попита го Алек.
— Засега. Уинкът я заведе горе при любимия си художник. Това не би трябвало да отнеме много време.
Брадшоу изсумтя.
— Нали го знаеш Тони какъв е, ще я държи до довечера, ако се налага. Няма да я пусне, докато тя не каже, че приликата е съвършена. Ти ще трябва да стоиш с нея. Аз току-що получих обаждане от асистента подмазвач на Луис. Каза, че братът на Регън и адвокатът им са се запътили насам.
— Тя не е заподозряна. Обясни ли й това?
— Разбира се, че й обясних — отвърна Брадшоу. После додаде: — За малко да я поканя на среща, но се овладях.
— За бога, опитай да се съсредоточиш!
Брадшоу се ухили.
— Те ще имат официален разговор с Луис.
Двамата едновременно се обърнаха да погледнат лейтенанта. През стъклото видяха, че той разчиства безпорядъка по бюрото си.
— Приготвя се за гостите — подхвърли Алек.
— Важни клечки са — добави Брадшоу. — Семейство Мадисън са много богати.
„Богати, само това интересува Луис“ — помисли си Алек и се отправи към дежурния, за да остави при него попълнените формуляри. На връщане срещна Мелиса и я поздрави. Тя изръмжа нещо в отговор. После рече:
— Кажи на Регън, че когато се занимавах с компютъра й, я откачих от мрежата, а после забравих да я закача.
— За какво говориш?
— Няколко компютъра са свързани за нейния в мрежа.
— Мелиса, пак не проумявам нищо от това, което казваш.
Тя го погледна изумена:
— Ти разбираш ли въобще нещо от компютри?
— Очевидно не толкова, колкото би искала, така че ми обясни простичко и ясно.
— Има още двама души, които четат нейните имейли.
— Ето, толкова ли беше трудно да го кажеш така?
Тя не обърна внимание на сарказма му.
— В хотела има един куп компютри и всички са свързани в мрежа. Представи си, че нейните имейли са топка. Когато тя получи съобщение, топката отскача и пада и в други компютри. Асистентът й получава съобщенията й едновременно с нея. Настроено е по този начин, за да се пести време — обясни тя. Сетне присви очи и попита: — Разбра ли нещо от това, което ти казах?
Алекс се усмихна на нервността й, но продължи да разпитва сериозно:
— Така, имало двама души, които й четели имейлите, единият е асистентът й. Но къде се дява другата топка?
— Топката отскача, не потъва. И пак отива при вътрешен човек.
— Можеш ли да проследиш точно кой компютър е?
— Вече го направих. Не помня името на компютъра, но е в един от кабинетите на брат й. Не се сещам кой, всичко е в бележките ми. Изпратих ги на Уинкът, питай него.
— Дай ми копие от доклада си — помоли Алек, преди тя да се отдалечи, и после попита: — Възможно ли е Регън да не знае, че още някой чете електронната й поща?
Тя сви рамене.
— Може и да не знае.
Алек зави зад ъгъла и веднага видя Регън през стъклената врата. Тя стоеше пред компютъра редом с художника. Сигурно усети погледа му, защото изведнъж извърна очи към него.
Тони я потупа по рамото, за да привлече отново вниманието й. Регън неохотно се обърна към екрана.
Тони бе много взискателен. Беше доста възрастен и приличаше на един комик, когото беше гледала в някакъв клуб преди няколко месеца. През първите пет минути тя все очакваше да й разкаже някакъв виц. Тони обаче почти нямаше чувство за хумор. След като се ръкуваха, той й обясни, че е перфекционист и че двамата ще работят заедно колкото се наложи, за да получат съвършена прилика с преследвача й от парка.
Но това се оказа изненадващо трудно начинание. Преди да седне пред компютъра, Регън мислеше, че си спомня добре лицето на мъжа. Но няколко пъти се наложи да затваря очи, за да си го представя отново. Беше много трудно да определи категорично каква е била формата на носа, на очите, на брадичката му…
Когато свършиха, тя прецени, че има доста голяма прилика, но в никакъв случай съвършена. Но щом Тони махна брадата и очилата, външността на преследвача й се промени напълно. Регън нямаше никаква представа дали полученият образ е точен или не.