Но Регън ги чу и възрази:
— Не мога да отменя ангажиментите си. Обещала съм, че ще помогна за някои важни събития, които предстоят. Няма да пропусна благотворителната вечер за набиране на средства за болницата.
— Ще трябва да отмениш всичко за момента — настоя Ейдън. — Щом искаш да останеш в Чикаго, няма да мърдаш от хотела! Аз ще отложа пътуванията си, докато този проблем не се реши.
— Но, Ейдън… — започна тя, ала брат й вече се бе обърнал към Уинкът и обсъждаше охраната й. Никой от тях не пожела да чуе мнението й. Ейдън все още твърдо вярваше, че е по-добре да качи сестра си на частния им реактивен самолет, за да замине на някое уединено и тайно място.
Докато спореха, Регън излезе от стаята. Алек тръгна след нея.
— Имаш ли нещо против да ме закараш до хотела? — попита тя. — Ако не ти е удобно, мога да си хвана такси.
— Какво ви става бе, хора! Първо брат ти, а сега и ти. Няма да се отделям от теб, така че престани да ме гониш. Ясно ли ти е това? — За пръв път пред нея той повиши глас.
Тя млъкна покорно и тръгна навън.
— Чакай, ами брат ти?
Регън продължи да върви.
Бавна усмивка се плъзна по лицето му и Алек я последва надолу по стълбите. Очакваше, че брат й ще ги настигне.
— Защо не се защити пред Ейдън, когато те попита за списъка? Остана с впечатлението, че ти си отговорна.
— В известен смисъл е прав, не мислиш ли?
— Не — отвърна кратко детективът.
Двамата пресякоха улицата и отидоха до паркинга. Алек й отвори вратата на автомобила, като не спираше да се оглежда във всички посоки, сякаш очакваше някой снайперист да се появи по покривите или по околните улици.
Щом седна зад волана, натисна бутона за заключване на всички врати. Този звук я подсети за нещо.
— Днес ще си купя нова кола.
— Така ли? Какво й има на предишната?
Регън се зачуди дали Алек не си мисли, че тя използва лимузина с шофьор.
Той си представи, че тя кара мерцедес или порше, определено нещо скъпо и модерно.
— Много е стара — рече Регън.
— Колко стара? На една година или на две…
— Ти наистина ме мислиш за глезла, нали?
— Има ли значение какво мисля за теб?
— Не. — Тя излъга достатъчно убедително, за да е сигурна, че ще й повярва. Всъщност имаше значение, малко, но имаше…
Движението беше натоварено. Когато Алек рязко свърна вляво, за да избегне една кола, която спря пред тях, Регън се стресна. А после, когато той даде газ към магистралата, тя отново реагира уплашено.
— Слушай — скара й се той. — Направо ме побъркваш, като се вкопчваш в таблото всеки път, когато правя завой. Опитай да се отпуснеш, ако ти е възможно.
— Възможно е. Намали и ще ти го докажа.
— Знам какво правя. — Гласът му прозвуча хапливо.
— И Уокър знае, само че е катастрофирал сто пъти.
— Аз не съм брат ти. И се казвам Алек.
Тя забеляза, че той намали скоростта.
— Можеш да ме наричаш Алек. Все пак с теб ще бъдем неразделни известно време.
— Ако лейтенант Луис знаеше, че исках да го включа в онзи списък, щеше да ти възложи друга задача. А мен да обеси на някой стълб. Аз поне така бих постъпила.
Той се засмя.
— Не, не би го направила. Прекалено състрадателна си.
— Не можеш да си сигурен дали съм състрадателна или не.
— Разбира се, че знам. Аз съм детектив, усещам нещата — усмихна се той.
— Женен ли си? — изтърси изведнъж тя. Защо ли пък го попита, след като изобщо не я засягаше?!
— Не.
— И аз не съм — каза Регън.
— Да, знам.
Тя се опитваше да измисли приемлива причина защо му беше задала такъв личен въпрос и кратко промълви:
— Просто полюбопитствах.
Двамата стигнаха до хотела след минута. Уинкът се обади на Алек точно когато портиерът отвори вратата пред Регън.
— Искам да говорим за графика — каза Уинкът.
— Какво по-точно?
— Ти не можеш да стоиш с тази жена по двайсет и четири часа, независимо какво си мисли Луис. Ще трябва и да спиш. Е, би могъл да спиш и при нея евентуално. Това е единият вариант да я държиш под око през нощта.
— Хубав план — каза Алек сухо.
— Разбира се, има вероятност тя да не го одобри.
— И какво предлагаш? Нали сега ти командваш.
Регън беше спряла при рецепцията и преглеждаше някакви документи, които една служителка й беше подала. Алек стоеше на около три метра, обърнат с гръб към нея, и наблюдаваше хората във фоайето.
— Брат й я иска под ключ — каза Уинкът. — Това ще направи задачата много по-лесна. Обаче и двамата знаем, че ще има моменти, когато тя ще настоява да напусне хотела. Така че какво ще кажеш за този вариант: ти си с нея през целия ден, но когато тя се прибере да спи в апартамента си, я оставяме на охраната на хотела.