— Не ми харесва.
— И на мен не ми харесва.
Алек се засмя:
— Тогава защо го предложи?
— Брадшоу настояваше.
— Откога започна да слушаш партньора си?
— Никога не го слушам, но той даде тази идея и аз обещах да ти я подхвърля. Впрочем, брат й ще наеме допълнителна охрана.
— Знам, но въпреки това положението е сложно. Не бих се доверил на външен човек да свърши работата ни.
Уинкът се съгласи.
— Това копеле… Той играе някаква откачена игра с нея, нали?
— Така си мисля.
— Имам чувството, че ще иска да се свърже с Регън по някакъв начин.
— Точно така. Когато направиш добро за някого, ти се иска да чуеш едно благодаря.
— И Матлин е на същото мнение. — Уинкът говореше за психиатъра на полицията. — Той смята, че онзи мъж ще иска пак да се свърже с нея, но ще направи нещо по-лично от факса и имейла.
— Какво друго каза?
— Брадшоу току-що му даде папката, така че на Матлин ще му трябва известно време. Но все пак забеляза, че думата „твоят“ е подчертана няколко пъти. Нали се сещаш за какво ти говоря? Във факса той е написал „твоят списък“. Матлин смята, че подчертаването на „твоят“ е много важно.
— Обясни ли защо?
— Не.
— Страшна помощ ни оказва.
— Ще говоря с него след два часа. Би трябвало да са му достатъчни, за да прегледа материалите.
— После ми кажи какво е измислил.
— Добре. Ще изпратя довечера някой да те смени, а утре ще измислим график, който да устройва всички.
— Накарай този, когото изпратиш, да ми се обади, преди да дойде.
Алек затвори телефона и се обърна към Регън. Връщаше някакви листове на служителката и каза нещо, на което тя се усмихна.
— Готов ли си? — попита тя.
— Готов съм за всичко — отвърна Алек. — Всъщност какво имаш предвид?
— Бих искала да пробвам няколко коли днес следобед.
Той поклати глава.
— Ще трябва да го отложиш.
— И да стоя затворена тук, така ли?
— Да. Много работа ли имаш?
Пресякоха фоайето и отидоха при асансьорите.
— Всъщност след като наваксам с изостаналите задачи, после известно време няма да имам почти нищо за вършене. Сега ни е спокойният период. Всички писма за отпуснати стипендии вече са изпратени. Парите за следващата година са разпределени, а новите молби ще започнат да пристигат през август. Чак тогава с Хенри ще имаме доста работа.
Регън ровеше в чантата си и търсеше ключа за асансьора. Тя подаде на Алек портфейла си, една химикалка, червило, пакет носни кърпички, инхалатор и един тефтер, преди да открие ключа.
— Винаги е най-отдолу — усмихна се тя. Пъхна го в процепа и натисна бутона за третия етаж, после разтвори широко чантата си, за да може Алек да изсипе всичко обратно.
— Доколкото разбирам, никой не може да отиде в офисите без ключ — каза той, когато вратата се отвори. — Но се обзалагам, че не е трудно да се открадне един.
Тя се замисли.
— Може и да си прав. Много служители имат ключове и сигурно ги оставят без надзор.
— Това не е добре — каза Алек. Асансьорът спря на третия етаж.
— Ще трябва да говориш с шефа на охраната — посъветва я той, докато тръгваха по коридора.
— Разбира се. Ще си отбележа да говоря с нея още утре.
— С нея ли? — попита изненадан той.
— Виждаш ли някакъв проблем жена да е шеф на охраната в хотела?
— Не, ако е добра.
Хенри сигурно ги беше чул, защото се втурна към тях веднага щом завиха по коридора.
— Слушайте каква новина имам! — Беше толкова развълнуван, че едва си поемаше дъх. — Ейдън се обади и остави съобщение. Решил е да постави един човек охрана пред асансьорите и вратата към стълбището и друг на този етаж. Никой няма да минава без пропуск със снимка. А трети ще пази пред вратата на спалнята ти.
— Кога ще стане всичко това? — попита ужасено Регън.
— Веднага — отвърна той. — Вече са тръгнали, предполагам. Както и да е, имаш още малко време.
Регън се отправи с Алекс към офиса си, но Хенри продължаваше да ги следва.
— Още пазачи ли очакваме? — попита тя. Хенри поклати глава.
— Не, още новини. Няма да повярваш какво е станало! Не е нещо лошо — каза той, за да я успокои. — Просто… ами, няма да повярваш…
— Ще ми кажеш ли най-сетне? — не издържа Регън.
— Може да се ядосаш.
— За бога, говори! — настоя тя с видимо раздразнение. Бяха стигнали до офиса й. Алек задържа вратата, за да влязат Регън и асистентът й.
— Преди Ейдън да отиде с адвоката в полицията, се отби тук — рече Хенри.
— С каква цел?
— Нареди ми да ти кажа, че е уредил да изтеглят колата ти от паркинга, и остави това за теб. — Той се обърна и взе един подплатен плик от бюрото си.