В момента Регън не искаше да има никакви роднини. Но условията на завещанието я бяха поставили в положение да не може да се отдели от братята си. И както беше казал Алек, стресът щеше да я довърши, ако не намереше начин да излее негативните си емоции.
Братята й не бяха единствените, които й създаваха проблеми. Тя развиваше подобни отношения на любов и омраза и с Алек. Истината беше, че й харесваше да бъде с него — той беше умен, забавен и мил, — но тя мразеше причината за постоянното му присъствие.
Вече две седмици двамата бяха неразделни. Той отказваше да си взема почивни дни и си тръгваше чак когато един полицай заставаше на пост между асансьора и стълбите, които водеха единствено към апартамента й. Алек беше последният човек, когото тя виждаше вечер, преди да заключи вратата си, и първият, когото срещаше сутрин, щом излезеше в коридора.
С Алек определено се сближаваха, но тя продължаваше да се чуди дали той изобщо би й обърнал внимание, ако не беше задължен да я охранява. Щеше ли да се заинтересува от нея при други обстоятелства? Би ли я поканил да излязат след случайна среща?
Хенри също го харесваше. Двамата си говореха часове наред за спорт и рок групи. А докато младежът се бореше с една курсова работа, която пишеше за летния си семестър, Алек предложи да му помогне. Не след дълго Хенри търсеше съветите му за гаджета и за собственото си бъдеще.
Вечер тримата се преобличаха в спортни екипи и тренираха заедно във фитнес салона. На бягащата пътечка Алек направо размазваше Регън и Хенри. Той беше в много по-добра форма от тях. Тя използваше неотдавнашната си операция като извинение за изоставането, но всеки ден ставаше малко по-бърза. Предстоеше ежегодното благотворително атлетическо състезание и Регън искаше да се включи възможно най-активно в него.
Тя знаеше, че не може да следва обичайната си програма, и се съобразяваше със ситуацията, но имаше няколко събития, които не искаше да отмени или отложи, защото според нея бяха твърде важни. Едното от тях трябваше да се състои в хотела, което значително облекчи Алек.
Към края на втората седмица Регън се готвеше за приема, на който бе официалната домакиня. Искаше всичко да протече гладко. Алек й помогна да измери разстоянията между кукичките, на които трябваше да се окачат картини. Те бяха забити по стените в коридора, който водеше от фоайето към магазина за подаръци. След като свършиха с това, отидоха в преддверието и Регън провери разстоянията и там. Вече бе възложила на електротехниците осветлението на галерията и Франк от поддръжката с удоволствие се включи в работата.
— Ще ми кажеш ли какво правим и защо? — попита Алек, докато й подаваше за пореден път рулетката.
Измерваме разстоянията между картините, за да съм сигурна, че пространството е достатъчно. Не искам платната да изглеждат наблъскани едно в друго.
— Къде са тези картини? Тя се усмихна.
— Ще ги видиш.
Той усети вълнението й и любопитството му се събуди. Вече дори нямаше нищо против, че трябва да носи костюм малко по-дълго от обикновено.
За вечерния прием Регън облече семпла черна рокля с деколте, обшито с камъни. Тъй като закъсняваше, нямаше време да си вдигне косата, само я напръска с лак. Сложи си червило и руж и тръгна към вратата пет минути по-рано.
Приемът започваше в седем часа. Алек не бе доволен от тълпата, събрана във фоайето, но Регън бе във възторг. Когато се опита да се отдели от него, той стисна ръката й, после се наведе и й прошепна:
— Стой до мен.
Тя кимна, за да му покаже, че го е чула.
Двамата привличаха любопитните погледи на присъстващите. Регън представяше Алек като свой приятел, но Хенри беше засипван от въпроси по този повод: сериозна връзка ли е, кой точно е мъжът, с какво се занимава?…
Кевин, приятелят на Хенри, също бе поканен да помага в дребните приготовления до последната минута.
След като Регън приветства гостите, хвана Алек за ръка и го поведе към първите дванайсет картини в красиви рамки. Кремавите стени бяха оживели от жизнерадостните цветове. Весели багри, мислеше си Алек, докато разглеждаше една ярка абстрактна картина. Имената на художниците бяха напечатани с черни букви върху бели табелки под всяко платно.
— Никога не съм чувал за тези художници — призна си детективът.
— Ще се запознаеш с тях, преди да станат известни. Избра ли си любима картина? — попита го Регън.
Той поклати глава.
— Всички ми харесват.
Хенри и Кевин изчакваха подходящ момент да си поговорят с Алек. Кевин беше пъхнал ръце в джобовете си и пристъпваше от крак на крак.