— Ако искаш да те заведа горе, сигурен съм, че полицаят вече чака пред вратата ти. Ще проверя апартамента ти, ще те заключа и ще се върна тук. Момчетата няма да имат нищо против да почакат малко.
— Няма проблем — каза тя. — Ще седна с вас.
Барът беше сумрачен и уютен, стените бяха с тъмна орехова ламперия. На всички маси имаше запалени свещи. Хенри се втурна напред и намери една маса в ъгъла, до страничния вход. Той издърпа стол за Регън, но Алек не го одобри — искаше тя да седне с гръб към стената. Регън се настани, но тримата мъже останаха прави. Хенри и Кевин бяха свели глави и изглеждаха много смутени.
— Какво става? — недоумяващо попита тя.
Хенри хвърли един бърз поглед към Алек, преди да отговори:
— Всъщност… — започна колебливо той, но млъкна.
Тя се удиви на промяната у Хенри. Когато стоеше на подиума и говореше на хората, той бе спокоен и красноречив оратор. Сега се държеше като несигурен тийнейджър. Младежът се връщаше към това поведение само когато нещо се беше объркало много сериозно или когато беше раздразнен.
— Кевин иска да си поговори с детектив Бюканън за няколко минути. А и той е съгласен. Кевин иска да го пита нещо.
Хенри, изглежда, се нуждаеше от одобрението й и Регън се усмихна:
— Разбира се, няма проблем.
Алек постави ръка на рамото на Хенри:
— Седни при Регън, докато ние с Кевин си поговорим. И не мърдайте от местата си.
Тя го погледна с измъчена физиономия. Всъщност нямаше нужда от наставленията му, защото той изобщо не я изпускаше от поглед. Двамата с Кевин слязоха по трите стъпала към коридора и застанаха встрани от тях. Алек беше доста по-висок, така че се наведе да го чува.
Регън не можеше да отгатне нищо по изражението на детектива. Но Кевин очевидно бе ужасно разстроен. Лицето му стана бяло като платно, а после пламна в аленочервено. Говореше бързо и жестикулираше. Една сълза се плъзна по бузата му и той сърдито я изтри. После погледна Регън, но тя бързо се обърна към Хенри.
— Кевин проблеми ли има?
— Не Кевин, друг. Въпросът е личен, но той каза, че мога да ти обясня.
Сервитьорът се появи с малка сребърна купичка, пълна с кашу. Хенри поръча безалкохолни за всички, после се облегна на стола си и продължи:
— Кевин се страхува. Майка му… нали се сещаш, че тя ги напусна преди две години. Просто излязла и не се върнала.
— Да, спомням си — кимна Регън.
— Баща му получи развод и му присъдиха пълно попечителство над децата. Както и да е, но майката на Кевин неочаквано се появила и казала, че не е сама… И сега пак мъкне боклуци в къщата… нали се сещаш, наркотици.
— Защо бащата на Кевин не я изрита заедно с приятелчето й?
— Опитал е, но те отказват да се махнат. Баща му е изпратил децата при приятели. Кевин мисли, че Алек може да му помогне.
— Горкият Кевин! — прошепна тя. — Не мога да си представя как се чувства.
— Той си мисли, че се държи, но не е така. — Хенри се вгледа в приятеля си и след минута попита Регън: — А ти как успяваш?
— Как успявам ли? — изненада се тя.
— Имам предвид да запазваш спокойствие. Нали един маниак е някъде на свобода и прави разни ненормални неща. Вярно е, че имаш бодигард и охрана…
— Не може да се каже, че съм спокойна. Просто гледам да не се задълбавам в проблема.
— Да чакаш нещо да се случи — това е плашещо. Аз се побърквам дори само като си го помисля. Ако нещо стане с теб, не знам какво ще правя.
Тя постави длан върху ръката му.
— Всичко ще бъде наред, ще видиш.
Регън говореше уверено, но също като Хенри се страхуваше. После погледна Алек и се отпусна. Докато той беше с нея, тя щеше да бъде в безопасност.
Сервитьорът донесе питиетата на масата. Тя му благодари, взе чашата си и отпи. Хенри забеляза, че погледът й постоянно се връща на Алек.
— Какво ще правиш, когато той си тръгне?
— Предполагам, че ще изпратят някой друг, който да върви по петите ми.
— Не това те питах. Хайде, Регън, говориш с мен! Няма нужда да се преструваш. Наблюдавам ви, помежду ви има някаква връзка. Нали знаеш за какво говоря.
„О, боже, знам и още как!“ — помисли си Регън.
— Харесвам го — призна тя. — Човек лесно се привързва към него, но той изобщо не е моят тип.
— Имаш предвид стерилният тип.
Тя се развесели от определението му:
— Как го нарече?
— Винаги със закопчана яка, с костюм и вратовръзка, с безупречен вид по всяко време. По-рано си мислех, че Ейдън е стерилният тип, но после играх ръгби с него на един благотворителен мач и тогава определено си промених мнението. Беше целият в кал, държеше се много брутално на полето. Със сигурност не е стерилният тип. Нито детектив Бюканън — наричам го така, макар че той ми каза да му викам Алек. Обзалагам се, че и той е суров.