Той се наведе още по-близо до нея.
— Магията ще стане, когато се съберем заедно.
О, боже, той щеше да я целуне. Тя затаи дъх.
— И дълги крака, и прекрасно лице — изреждаше той почти шепнешком.
Пръстите му нежно се спуснаха по бузата й. Тя едва се овладя да остане неподвижна и да не се притисне към милувката му. Но защо не я целуваше, защо се бавеше?
— Тази идеална жена има ли мозък, или липсата му я прави идеална?
— Разбира се, че има. Тя е много интелигентна, с бърз ум е и умее да ме разсмива. Съчетава по чудесен начин уязвимостта и ината. Това, Регън, е моята идеална жена.
Устните му бяха съвсем близо до нейните. Тя затвори очи и зачака.
— Е, трябва да тръгвам — изведнъж каза той.
Регън примигна. Не вярваше на ушите си.
— Трябва… какво? — попита объркано.
— Ще тръгвам — повтори Алек.
Бързо обу маратонките си, завърза ги и прекоси стаята, преди тя да си възвърне способността да мисли.
Регън се изправи, грабна купата с пуканки, за която беше забравила, че е в скута й, и я остави на масичката за кафе.
— Забавляваш се, като ме дразниш, нали? — едва отрони тя.
Той запасваше тениската в дънките си.
— Ти ме улесняваш. — Той отвори вратата и излезе в коридора. — Ела тук, Регън.
От начина, по който я гледаше, тялото й потрепери. Тя отиде покорно до него.
— Искам да чуя как заключваш зад мен.
— О, да, разбира се… — Тя не можеше да събере мислите си.
Алек затвори вратата.
— Лека нощ — промълви Регън.
Можеше да се закълне, че го чу да се смее, докато се отдалечава.
ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Регън се събуди в събота сутринта, поредният сив ден. Толкова много дъжд се бе изсипал през изминалите три седмици, че тя вече имаше чувството, че светът започва да плесенясва. Алергията й също я побъркваше. Кихаше на всеки пет минути още преди да е станала от леглото и когато се поглеждаше в огледалото на банята, правеше недоволна гримаса. Очите й бяха зачервени, сякаш бе препила предната нощ. Тази вечер имаше официален благотворителен бал и тя се надяваше да се излекува, иначе всички щяха да помислят, че е плакала.
Горещият душ й помогна да живне. Трябваше да си сложи капки за очи и да използва инхалатора, след като се облече. Мразеше се, че зависи от толкова лекарства, за да контролира алергията си, но поне това не траеше цяла година. През пролетта беше най-зле, мъчеше се и през есента, но през зимата и лятото живееше спокойно.
Вдигна косата си на опашка и беше готова да тръгва.
Детектив Уинкът беше настоял Алек да си вземе почивен ден. Затова когато излезе от апартамента си и слезе в офиса, където смяташе да продължи с разчистването на папките, я придружаваше единият от новите хора, които Ейдън бе наел за охрана. Беше бивш полицай, казваше се Джъстин Шепърд. Уинкът го одобряваше, защото бе наясно с работата. Регън забеляза детектив Уинкът излегнат в един стол с лице към асансьорите. Той стана и намести вратовръзката си, когато тя се приближи. Неугледният му вид й подсказа, че бебето го беше държало буден още една нощ.
— Събота е — каза Регън. — Трябва да сте си у дома.
— Току-що натоварих семейството на един самолет, заминаха на гости при тъщата. Ако си бяха вкъщи, жена ми щеше да ме кара да оправям разни неща, а мен никак не ме бива за това.
Лицето му едва видимо трепна, когато вратата на асансьора се отвори.
— Аз ще поема дежурството за един час — обясни Уинкът. — Полицаят, който трябваше да бъде при вас днес, не успя да дойде. Жена му започнала да ражда. Намерих му заместник, който ще се появи малко по-късно.
Регън беше облечена в спортен екип и Уинкът я огледа от главата до петите с явно неодобрение.
— Мислех, че сме се разбрали — каза той. — Ще ви пуснем довечера в кънтри клуба на бала за болницата, но да бягате навън… Това е просто невъзможно!
„Бедният човек, изглежда така, сякаш се е приготвил да води спор“ — помисли си тя. И осъзна, че ако настоява да тича навън, детективът ще трябва да я придружава. Като прецени в каква форма е и какви мокасини носи, Регън предположи, че той ще издъхне най-много след десет минути.
— Днес изобщо не смятам да излизам. Имаме фитнес зала горе с чисто нова пътечка за бягане, така че ще тренирам там.
Той я погледна облекчен.
— Накъде сте се отправили сега?
— Към офиса ми.
— Всеки уикенд ли работите?
— Всъщност нямам много работа, но тъй като трябва да стоя в хотела, се заех да реорганизирам офиса си. Сега е период, в който не сме особено натоварени. Благотворителните проекти започват през август.
— Много ли сте натоварени тогава?
— Всъщност не. Хенри може да сортира молбите за стипендии и със затворени очи. Веднага щом завърши „Лойола“, той ще поеме моята работа и едновременно ще следва бизнес администрация. Ще наеме някой да му помага, разбира се.