— Смяната ти дойде.
— Аз ще обсъдя някои неща с него — рече Уинкът. — Вие двамата тръгвайте.
Мълчаха, докато се качиха в колата и потеглиха на север. Регън упътваше Алек към кънтри клуба. Тя си беше записала как се стига до там на едно картонче — но той вече знаеше пътя.
— Винаги ли си толкова организирана? — попита детективът.
— Опитвам се да бъда — рече Регън. След което извади още десетина картончета, прелисти ги и ги върна в чантата си.
— Какви са всички тези записки?
— Бележки за довечера.
— Реч ли ще изнасяш? — попита той.
— Само няколко думи.
Тя не обясни нищо повече и той реши, че ще разбере какво точно ще става, когато стигнат в клуба. Беше му трудно да шофира съсредоточено.
Уханието на парфюма й го караше да си припомня непрекъснато колко секси изглеждаше, когато се появи в хола тази вечер.
Опитваше се да си я представи гола…
Бяха изминали няколко километра в неловко мълчание. Регън се молеше той да каже нещо, дори и някакъв прозаичен коментар за времето. Но лицето му бе смръщено. За какво ли си мислеше?
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— О, разбира се, всичко е супер.
— А защо си намръщен?
Той я погледна изненадано:
— Така ли ти изглеждам?
— За какво си мислеше?
„За теб, гола“ — помисли си той, но предпочете да не отговаря.
Зави с колата по отбивката към междущатската магистрала и се престрои зад един пикап. Движението бе необичайно натоварено дори и за събота вечер, но той без проблеми забеляза седана, който ги следеше.
— Имаме си компания.
— Така ли?
— Сивият седан през две коли зад нас. Следят ни, откакто излязохме от хотела, и не се тревожат, че ще ги забележим. Не се безпокоя, само се дразня.
Тя се опита да види седана в огледалото за обратно виждане и когато не успя, се извърна, за да погледне през задното стъкло. Предпазният колан се заби във врата й.
— Не виждам седан.
Той мина в средното платно, увеличи скоростта и веднага след това седанът го последва. Тя се вгледа напрегнато.
— Виждам ги. Двама мъже. — Обърна се към Алек и попита: — Това не те ли плаши?
— Те са охрана.
— Значи сега имам и охрана, която ме следи из града? Дори и когато съм с теб? Кой, мислиш, е разпоредил това?
— Брат ти.
Тя се облегна на седалката, намести шлифера върху коленете си и се загледа през прозореца. Не каза нищо няколко минути. Алек забеляза тревогата, изписана на лицето й.
— Какво си мислиш?
— Просто се чудех защо брат ми не се опита да се свърже с мен. Минаха две седмици, Алек.
Той долови уплахата й.
— Просто е решил да изчака.
— Тогава и ние ще чакаме.
— Лейтенантът колко време ще позволи на детектив Уинкът, на теб и останалите да се занимавате с мен? Всички сте претоварени и знам, че при вас хората не достигат. Ако ти заминеш от Чикаго, а лудият продължи да се крие…
Регън се опита да се успокои. Все пак Алек не бе ясновидец, не можеше да знае всички отговори.
— Слушай, Регън. Уинкът и Брадшоу не си губят времето. Те работят по случая.
— Да, така е. — Чувстваше се виновна, защото знаеше, че детективите работят дори извънредно. — Съжалявам. Просто… колкото повече знам…
— … толкова по-малко ще се страхуваш — довърши мисълта й Алек.
— Исках да кажа: толкова повече контрол ще имам над ситуацията. Как да помогна за залавянето му, ако не зная всички факти?
— Това, което чувам, не ми харесва и Уинкът също няма да го хареса. Не се меси.
— Аз вече съм се намесила.
— Не проваляй разследването с глупавите си планове.
— Говориш, сякаш си убеден, че ще направя нещо неразумно.
Тя се бе хванала с една ръка за таблото, сякаш очакваше той всеки миг да завие рязко или да увеличи скоростта.
— Искаш ли ти да шофираш?
Въпросът я подразни.
— Не, не искам.
— Карам само със сто.
— Не съм казала нищо за шофирането ти!
Той се пресегна над скоростния лост и избута ръката й от таблото.
— Опитай се да се отпуснеш. И повече никакви приказки за разследването тази вечер. Става ли?
— Да — съгласи се тя. Облегна се назад и скръсти ръце в скута си. — Ами онези двамата, които ни преследват… Не искам да вървят по петите ни и в клуба. Предпочитам никой да не знае, че си ми бодигард. Няма да бъда в центъра на вниманието тази вечер и не искам да бъда затрупана с въпроси.
„Единственият начин да не бъдеш в центъра на вниманието е, ако останеше облечена с шлифера си през цялата вечер и никой да не успееше да зърне роклята ти, по-точно тялото в роклята“ — помисли си Алек.