— Когато открих, че някои от децата ме наричат така, се разплаках. Но вече съм го преодоляла.
— Емоциите винаги са изписани на лицето й.
Регън не възрази. Тя взе чашата си с минерална вода с лимон и отпи.
Алек обичаше да наблюдава изражението й. Тя бе толкова различна от другите жени — всички можеха да видят какво изпитва в момента. Не бе способна да прояви егоизъм или да преследва някакви свои цели. Това също бе приятна разлика в сравнение с другите жени, които беше познавал.
Регън имаше лице, което спокойно можеше да се появи на корицата на някое модно списание, и невероятно тяло, но това, което Алек харесваше най-много у нея, бе предаността към приятелките й.
Но Регън все още бе негов служебен ангажимент. Трябваше да си напомня този факт всеки път, когато погледне изкусителните й устни.
Софи се извини и отиде да потърси придружителя си. Алек седна отново и отказвайки виното, което сервитьорът му предложи, попита Регън:
— Това хубаво ли е? — И кимна към чашата й с безалкохолно.
Тя му я подаде, а той я изпи до дъно.
— Очаквах да отпиеш само веднъж — скара му се усмихната.
— Аз никога не отпивам. И това, общо взето, отразява, философията ми за живота.
— Бил си в някой мъжки клуб, когато си учил в колежа, нали?
— Разбира се. Освен това постоянно ядях чипс.
Той остави празната чаша, поръча още две — една за Регън и една за себе си, и после обяви:
— Внимание!
Регън го погледна изумено:
— Ейдън е тук — прошепна той.
Тя видя брат си да влиза в балната зала, но не водеше жена със себе си. Не забеляза Регън, защото тя бе почти скрита в ъгъла. Тя го видя как върви към подиума, където Даниъл О’Донъл, административният директор на болницата, стоеше прав и го чакаше.
Софи също видя Ейдън, докато си проправяше път обратно към масата им. Тя бързо застана на пътя му, каза нещо, на което той се усмихна, после се надигна на пръсти и го целуна по двете бузи.
Спенсър влезе след минута, а Корди вървеше с него. Той също се усмихваше. „Брат ми изглежда спокоен“ — помисли си Регън. Недоспал, но спокоен. Утре несъмнено щеше да страда от часовата разлика.
— Мъжът с Корди е Спенсър, нали? Виждам семейната прилика — каза Алек. — Но го познах и от една снимка във вестника, която Хенри ми показа. Ти и братята ти на някакво тържествено откриване. Щял да сложи тази снимка в рамка, защото рядко сте се събирали.
Тя кимна загрижено:
— Вярно е. Изглежда, успяваме да сме заедно само когато има погребение или някакъв проблем.
Той подпря лактите си на масата и се замисли върху казаното от нея.
Регън погледна към Спенсър:
— Алек, трябва да отида да кажа здрасти на брат си.
— Ти имаш двама братя тук.
— Да, но ще се държа мило само с единия от тях — усмихна се тя.
Той също се усмихна:
— Говориш като истинска сестра.
Възелът на шала й се развърза и когато се изправи, шалът се свлече на земята.
Алек скочи на крака. Роклята показваше достойнствата на тялото й малко повече, отколкото би одобрил. Всъщност той одобряваше как й стои роклята, но просто не искаше други хора да я виждат облечена така.
Тъкмо щеше да й каже да си сложи пак шала, когато тя се обърна към него. Стояха съвсем близо един от друг и тя бе повдигнала лицето си към неговото. Ако той склонеше глава, устните му щяха да докоснат нейните. Не беше негово право да й казва как да ходи облечена, колкото и да се дразнеше. Ако се отнасяше така с някоя от сестрите си, те щяха да му се изсмеят.
Обаче Регън не му беше сестра. Това е работа, нищо по-вече — повтори си той. Тези думи отекваха в мислите му, но му беше трудно да ги приеме.
— Не излизай от залата — каза й той. — Аз ще те наблюдавам, но не ходи никъде.
— Да, разбира се.
Корди вече водеше Спенсър към Регън. Тя пресрещна брат си и го прегърна за добре дошъл.
Докато ги гледаше, Алек извади телефона си. Набра номера на Уинкът. Детективът вдигна на второто позвъняване.
— Провери братята! — Алек не си губи времето с любезности.
— Балът е скучен, а?
— Говоря сериозно, провери ги.
— Вече сме ги проверили. А ти не трябва да се месиш в разследването.
За Алек беше почти невъзможно да стои настрана. Но не искаше да застрашава бъдещето на Уинкът в отдела. Знаеше, че ако Луис научи, че той прави нещо повече от това да охранява Регън, щеше да превърне живота на Уинкът в ад.
— Възможно е този луд човек да отмъщава на цялото семейство или пък да използва Регън, за да накара всички братя да се върнат в Чикаго — рече Алек. — Знам, че си ги проверил, но поровете по-дълбоко. Може да изскочи нещо.
— Добре, ще поровим…
— Виж, знам, че си претоварен и не ти достигат хора. Ще се обадя на Джил и ще го помоля да свърши някои неща.