В гласа й имаше страст и решителност да постигне целта на събирането. Регън успя да омагьоса публиката и когато завърши речта си, Алек беше готов да изпразни всичките си спестявания, за да помогне на болницата. Толкова убедителна бе тя.
Всички я аплодираха на крака и след като слезе от подиума, Регън веднага бе заобиколена от гости. Алек отиде при нея и я прегърна през рамо.
В този миг забеляза Емерсън, с питие в ръка, да се носи смръщен към Регън.
— Хайде, ела да танцуваме — каза бързо Алек.
— Но музиката още не е започнала — отвърна тя.
— Аз ще тананикам.
За щастие музиката засвири точно когато той я дръпна в прегръдката си.
— Алек, благодаря ти.
Той оглеждаше тълпата, но за миг сведе поглед към нея и се усмихна.
— И ти ли го видя, че идва към нас?
Тя кимна. Пръстите й докосваха врата му. Той се стараеше с всички сили да не реагира на нежния й допир. Усещаше тялото й. Когато тя го погледна право в очите, той започна да си представя как я съблича бавно и я повежда към леглото…
Трябваше да спре да мисли за такива неща…
Един от сервитьорите привлече вниманието му. Стоеше до вратата и държеше овален поднос, гледайки втренчено към Регън. Докато Алек го наблюдаваше, до сервитьора спря негов колега, казаха си нещо и после тръгнаха нанякъде.
— Кого гледаш? — попита Регън.
Сервитьорът изнесе празния поднос извън залата.
— Никого…
— И не си отегчен до смърт?
Той се усмихна.
— Още дишам, нали?
Когато танцът свърши, някои от гостите отново се опитаха да се доближат до Регън, но Алек бързо я поведе към масата.
— Държиш се грубо, като ме дърпаш така. Трябва да бъда любезна с тези хора, за да дарят част от изкараните си с тежък труд пари за разширението на болницата.
— Повечето присъстващи тук не са изкарали сами парите си. Наследили са ги. А ти можеш да си любезна и като си седиш тук. — Той издърпа един стол и добави: — Не искаш Корди да бъде сама на масата, нали?
Тя нямаше избор, трябваше да седне, независимо дали иска или не.
— Дори не си забелязал, че Корди не е на масата! Тя танцува.
— Да, но ще се върне. Май ти е студено — отбеляза той и седна до нея. — Защо пак не се наметнеш с „одеялото“.
Тя затвори измъчено очи.
— Това е шал.
Той преметна шала върху раменете й и отново докосна нежната й шия. Тя се загледа в двойките на дансинга, но през цялото време крадешком поглеждаше и към него. Беше ли си въобразила докосването, тръпката, която то бе предизвикало у нея? Толкова ли бе закопняла за обич, че един лек допир на ръката му я караше да се чувства така?
„Не мисли за това — каза си. — Мисли за нещо друго, за приятелките си…“ Да, щеше да мисли за тях. Те прекарваха ли добре вечерта? Софи, изглежда, се забавляваше. Двамата с Джеф разговаряха оживено и танцуваха валс на дансинга, а Корди танцуваше с Ейдън.
— Какво мислиш за приятелките ми? Алек наблюдаваше Корди, когато отговори:
— Харесвам ги.
Тя се усмихна, сякаш беше направил комплимент на нея.
— Като тийнейджърки двете с Корди бяхме сигурни, че Софи ще се омъжи, преди да стане на двайсет. Но сега вече не сме сигурни дали изобщо ще го направи. Корди, от друга страна, е истинска романтичка. Тя казва, че чака единствената си истинска любов.
Алек кимна към дансинга:
— Може би вече я е открила.
Регън огледа танцуващите двойки и когато най-после откри Корди, избухна в смях:
— Тя танцува с Ейдън, за бога!
— Така е.
— Да не намекваш, че Корди и Ейдън… — Регън пак се засмя. Тази възможност й се стори абсурдна.
Алек искаше да й каже да се вгледа в лицето на приятелката си. Начинът, по който Корди гледаше Ейдън, подсказваше, че си пада по него. Според Алек обаче Ейдън вероятно не си даваше никаква сметка за чувствата на Корди.
— Може да греша — каза той дипломатично.
— Грешиш. Ейдън възприема Корди като моя приятелка, нищо повече. Тя израсна пред очите му, като дете беше постоянно вкъщи. И тя го възприема като мой брат…
— Да, разбрах. И нищо по-вече, така ли?
— Точно така.
— Продължиха да гледат танцуващите двойки.
— Даниъл изглежда разтревожен — забеляза Регън.
— Кой е Даниъл?
— Даниъл О’Донъл, административният директор на болницата. Той очаква аз да обикалям сред гостите и да прося пари. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не, ще те гледам как „просиш“ оттук. Но не излизай от залата, за да те виждам. — За малко да добави: „И не сваляй шала си!“ Но замълча.
Той я изпрати с поглед. Тя се обърна и му се усмихна. Алек видя очарователните й трапчинки, които се преструваше, че не забелязва още от първата им среща.