Телефонът му завибрира. Той не погледна кой го търси, а направо вдигна и каза:
— Бюканън.
Обаждаше се Ноа Клейборн.
— Заседнал съм в Сиатъл.
— Какво правиш там?
— Ям риба.
— Значи няма да дойдеш в Чикаго?
— Вероятно не. Ти къде си? Чувам някаква музика.
— В един кънтри клуб съм. Работя — обясни той.
— Какво по-точно правиш?
Алек въздъхна и се подготви за присмеха, който щеше да последва.
— Дежуря като бодигард.
— Е, това сигурно е по-добре от временно отстраняване от работа. Какво си се издънил?
— Защо мислиш, че съм се издънил?
Ноа се засмя.
— Майтапиш се, нали? Понижили са те до бодигард! Издънил си се яко, това е сигурно.
— Така е. Поставих лейтенанта в неловко положение.
Ноа започна да любопитства както обикновено.
— И как го направи?
— Вече подадох молба за напускане — каза той и добави: — Виж, това е дълга история. Ще ти я разкажа на бира някой път.
— Добре. Е, може би ще се видим в Бостън. Ще ти се обадя.
— Чакай малко, искам да те питам нещо. Малко е странно да говорим за това, но просто ми е любопитно…
— Какво ти е любопитно? — попита Ноа, когато Алек се поколеба.
— За жените…
— Мислех, че баща ти или по-големите ти братя са ти обяснили за секса, но ако…
— Много смешно! — сопна се Алек. — Всъщност се чудех…
— Хайде, изплюй камъчето.
— Ти си бил с много жени.
— Харесвам ги.
— И си имал известен брой връзки, нали? Знаеш за какво говоря, нали? За връзките ти, които траеха повече от двайсет и четири часа, а може би дори повече от седмица. Кратки, но все пак връзки, нали?
— Да, имал съм! — Ноа прекъсна язвителния му тон.
— Добре, ето какво искам да знам. Някога изпитвал ли си собственическо чувство? Дразнело ли те е, че други мъже се опитват да свалят жената, с която си?
— Ето че си дойдохме на думата! Коя е тя?
— Просто ми отговори на въпроса.
— Не, никога не съм изпитвал собственическо чувство. — В гласа му се долавяше ирония.
Не това беше отговорът, който Алек се надяваше да чуе, и съжаляваше, че беше попитал. Защото любопитството на Ноа вече беше събудено.
— Имаш връзка с жена и не искаш никой друг мъж да се доближава до нея. Правилно ли разбрах?
Той знаеше, че това е капан, но въпреки това реагира остро:
— Не, по дяволите, не си разбрал! Нямам никаква връзка.
— Значи не спиш с нея, но въпреки това я чувстваш като своя?
Алек забеляза Емерсън пак да се отправя към Регън. Тя стоеше до братята си и говореше с директора на болницата, който следеше всяка нейна дума.
— Слушай, ще ти бъда благодарен, ако не споменаваш този разговор пред Ник.
Ноа се засмя.
— И как си го представяш! Нали брат ти ми е партньор, трябва да му кажа. Прекарваме много време заедно и това е идеална тема за разговор, докато дебнем някого и стоим часове в колата. Освен това колко често ми се удава случай да се помайтапя за сметка на някой от братята му.
Алек усещаше, че е на път да избухне.
— Няма какво да му разказваш! — Той си представи как се пресяга през телефона и сграбчва Ноа за врата. Странно, но тази фантазия наистина го накара да се чувства по-добре. Обаче съжаляваше, че беше повдигнал въпроса, и знаеше, че ще мине дълго време, докато Ноа забрави за това.
— Слушай, Алек. Най-добре внимавай, иначе няма да си тръгнеш от Чикаго като ерген. Знам какво говоря. Видях как стана с Ник и Тео. Доста е болезнено за гледане. И двамата ти братя минаха с жените си през тази фаза. Съветът ми е: „Не гледай, не пипай, дори не си го помисляй“.
— Обаче това никога няма да се случи с теб, нали, Ноа?
— По дяволите, не!
Алек се засмя. Доброто му настроение се върна.
— Свършихме ли с момичешките вълнения? — попита Ноа и премина на тема, която намираше за по-важна. Разказа на Алек, че двамата с татко Томи, друг приятел на семейството, планират да ходят няколко дни за риба.
— Мислим да идем в Канада. Ти интересуваш ли се?
— Разбира се, ако мога да се измъкна.
Регън танцуваше с кавалера на Софи. Как се казваше той? А, да, Джеф. „Той е безопасен“ — реши Алек. Емерсън обаче си бе заплаха: от очите му струеше гняв, докато гледаше Регън. Той стоеше облегнат на една колона и отпиваше от висока чаша, докато чакаше музиката да спре. Очевидно не се беше отказал да я атакува.
— Трябва да вървя — каза Алек и затвори телефона. Емерсън препречи пътя на Регън, докато тя си тръгваше от дансинга. Алек се отправи към нея, после спря. Реши да не се меси. Тя беше голямо момиче, можеше сама да се грижи за себе си.
Изражението й беше ледено, но остана до Емерсън, докато той говореше и говореше. Когато й писна, се опита да се отдалечи, но той стисна ръката й. Тя постави ръката си върху неговата и от изражението на шок и болка, които се изписаха върху лицето на пияния мъж, Алек предположи, че просто е потрошила пръстите му.