— Не, миналия вторник! — Той се разсмя.
— За физическото привличане — изтърси Регън.
— Никога нямаше да се сетя.
Тя се престори на безразлична.
— Попита ме и аз ти отговорих.
— И какво за физическото привличане?
— Току-що осъзнах, че човек не може да го контролира — каза тя. — Понякога става за миг.
Алек се пресегна и постави ръката си върху нейната. Сърцето й се преобърна. Той отдръпна ръката си:
— Чак сега ли го разбра?
Регън сплете пръсти в скута си.
— Сега се замислих за това. — Прозвуча като оправдание. — Може би просто чак сега съм го осъзнала.
По блясъка в очите му тя отгатна, че той се забавлява от този разговор.
— Престани да ми се присмиваш! — скара му се Регън.
— Лесно се ядосваш.
— Понякога. Но умея много добре да прикривам чувствата си, когато искам.
Той се засмя.
— Не, не умееш. Опитите ти са ужасно непохватни.
— Изобщо не е така! И ако не исках да знаеш какво си мисля, тогава, повярвай ми, нямаше да го научиш!
— Напротив, емоциите са изписани на лицето ти — рече спокойно Алек.
Тя нямаше намерение да спори с него. Със сигурност не държеше да има последната дума. Алек смени темата.
— Всички онези мъже в клуба тази вечер… Излизала ли си с някого от тях?
— Не.
— А сега излизаш ли с някого?
— Не.
Алекс се замисли, а тя се усмихна:
— Какво, не вярваш ли?
— Никога не бих предположил.
— А ти излизаш ли с някоя жена? — попита тя.
— Не — отвърна той и се разсмя.
— Никога нямаше да позная! — иронично подметна Регън. После въздъхна: — Може би е по-добре да говорим за нещо друго.
— Добре — съгласи се той. — Някога имала ли си дълга връзка?
— Това не е друга тема.
Той надзърна в огледалото за обратно виждане и после хвърли бърз поглед към нея.
— Ще отговориш ли или не?
— Имах… С един мъж на име Денис, но всичко приключи преди няколко месеца. Исках нещата да се получат. Макар че не ме привличаше физически, мислех, че с времето и това ще стане.
— Не можеш да планираш такова нещо. Или го има, или не.
Тя кимна, но не каза нищо.
— Затова ли сложи край?
— Откъде знаеш, че аз съм сложила край?
„Защото Денис трябва да е ненормален да си тръгне от теб“ — помисли си Алек.
— Просто предположих — каза той.
— Да, аз сложих край. Той се интересуваше от парите ми, не от мен. Бях по-скоро ядосана, отколкото наранена, когато осъзнах колко е жалък. Но… връзката ни не беше интимна. — Не можеше да повярва, че му каза това.
— Защото не е имало физическо привличане.
— Точно така.
— Той лошо ли реагира при раздялата?
— Отначало се обаждаше често. Но накрая се предаде и продължи напред. Последното, което чух за него, е, че се е сгодил.
— Доста бързо.
— Тя е наследница на значително богатство.
Алек кимна.
— Каза ли на Уинкът за Денис?
— Да.
Двамата отново млъкнаха.
Регън мислеше за Алек — това привличане беше опасно. Той си вършеше работата и когато приключеше, щеше да си тръгне. Беше съвсем просто. Ако тя се привържеше твърде много, щеше да бъде нещастна, когато той си тръгнеше.
„Добре, мисли за всички причини, поради които не трябва да имаш нищо общо с него!“ — каза си тя. Разбира се, имаше една очевидна причина — сърцето й щеше да бъде разбито.
През главата й мина и една напълно абсурдна мисъл: ами ако се опиташе да го целуне и той заведеше иск за сексуален тормоз? Тя въздъхна. Бог да й е на помощ, започваше да мисли като Ейдън. В неговата глава винаги първо изскачаше опасността от съдебен процес. Но това беше възможно, каза си тя. В крайна сметка, този мъж бе при нея заради работата си, а тя беше в силната позиция. В известен смисъл той работеше за нея. На него му беше наредено да я охранява и ако тя направеше някакви сексуални намеци, той щеше да има пълно право да я заведе в съда. Вече си го представяше — снимката й във всички вестници и репортери с камери, които я преследват по коридора на съда. Щеше да бъде кошмар.
Когато стигнаха до хотела, Регън се беше убедила, че трябва да запази пълен контрол върху емоциите си. Беше си изяснила всичко. Да, определено се беше овладяла.
Алек я хвана за ръката, докато прекосяваха фоайето. Той кимна на мъжа от охраната, който дежуреше пред асансьорите. Вече го беше проверил и знаеше кой е.
Докато се изкачваха към нейния етаж, Регън каза:
— Извинявай, че не те представих на Спенсър.
— Няма нищо. Стори ми се, че срещата ви не бе особено приятна.
— Забеляза ли?
— Не би трябвало да го забележа, след като твърдиш, че криеш емоциите си.
— Присмиваш ли ми се?
Асансьорът спря. Алек излезе пръв и кимна на полицая отпред.