— Спокойно ли е тази вечер?
— Да, сър.
Всички стаи по нейния коридор бяха освободени и щяха да останат незаети до второ нареждане. Това бе още една от предохранителните мерки, които Ейдън бе предприел, без да се консултира с нея.
— Този полицай ми изглежда познат — каза тя. — Но не съм го срещала тук преди.
— Видяла си го в кабинета на Луис.
— Точно така. Ти го защитаваше. Не го уволниха, нали?
— Не — увери я той. — Поема няколко допълнителни дежурства, за да изкара малко пари.
Тя кимна и попита:
— Ще бъдеш ли тук утре?
— Да.
— Сигурен ли си? Утре е неделя.
— Знам.
— Кога ще си приготвяш багажа?
— Остави тези грижи на мен.
— Тогава утре ще те запозная със Спенсър. И ще можеш пак да говориш с Ейдън. Супер, нали? И двамата ще се опитат да ти кажат как да си вършиш работата.
Той сви рамене.
— Това няма да ми направи впечатление. Значи ще се видя и с двамата?
— О, да. Тази вечер беше първият рунд. Утре пак ще опитат.
— Какво ще опитат?
— Карат ме да се съглася да дадем на Емерсън пари, за да се махне и да ни остави на мира. Обаче аз ще откажа, колкото и „непрактично“ да е това.
— Да не би да те атакуваха по време на партито тази вечер?
— Разбира се. Знаеха, че там няма да направя сцена.
Той се усмихна:
— А ти много сцени ли си правила в миналото?
— Само когато бях малка.
Те завиха зад ъгъла и спряха пред вратата й. Тя опита да му каже лека нощ още в коридора, но той я погледна изнервено, взе ключа от ръката й и отключи.
Влезе пръв, както ставаше винаги. Тя го изчака, за да провери спалнята, дрешника и банята.
— Всичко е чисто.
Той сваляше папионката си, когато тя влезе в хола. Регън свали шлифера си и го преметна върху един стол. Захвърли шала и чантата си отгоре.
— Благодаря ти, че ме придружи тази вечер. — Гласът й звучеше притеснено. Апартаментът сякаш се смаляваше все по-вече и по-вече, докато той пристъпваше към нея. Той се усмихна и коленете й се подкосиха. — Наистина ти благодаря — прошепна отново Регън.
Ако той спреше да я гледа и й дадеше време да подреди мислите си, тя можеше и да успее да се отдръпне настрани и да го остави да си тръгне.
— Регън, аз си върша работата. — Той пъхна папионката в джоба си и разкопча горните две копчета на ризата си. — Ето, така е по-добре, сега мога да дишам. — Той отиде при нея. Протегна ръка зад гърба й, заключи и подпря дланите си върху вратата от двете страни на лицето й. Раменете й се притискаха към вратата и тя се озова в капан.
„Не мисли за това!“ — каза си тя. Боже, колко хубаво ухаеше той. Изобщо не бе осъзнавала колко еротичен може да бъде простичкият мирис на сапун.
Не можеше да се овладее… Очите му — боже, тези негови очи! — пронизваха сърцето й.
Алек се приведе към нея, но без да я докосва.
— Познай какво стана — прошепна й.
Тя настръхна цялата.
— Какво?
Той се наведе още малко, но все още не я докосваше.
— Вече не съм на работа.
Сякаш я изчакваше. Ако тя покажеше и най-малкото колебание, той щеше да си тръгне. Просто се молеше тя да поиска да остане.
След няколко секунди Регън осъзна, че сега всичко зависи от нея. Затвори очи. Усети топлия му дъх до ухото си секунда преди устните му да докоснат кожата й. Цялото й тяло потрепери. Една малка целувка и сърцето й се преобърна. Горещите му устни докоснаха шията й…
Тя не знаеше как ще реагира, ако той я целунеше по устата. Крайно време беше да спре да си играе. Трябваше да го изпрати, преди да е направил нещо, за което тя щеше да съжалява на сутринта.
Тя постави дланите си върху гърдите му и прошепна:
— Алек?
Той веднага отстъпи назад. Не каза нито дума. Просто се вгледа в очите й и изчака.
Регън не можеше да вини никого освен себе си за това, което се случи после. Тя сграбчи реверите на сакото му и го дръпна към себе си. Устните й почти докосваха неговите, когато му каза:
— Не ме съди.
ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Не му даде време да се осъзнае. Като стискаше силно реверите му, тя се надигна на пръсти и го целуна — дълго и настойчиво, трескаво и страстно, точно както си го беше представяла. Една съвършена целувка, която щеше да задоволи неразумния й копнеж. После щеше да го пусне, щеше да отключи вратата и да го изпрати.
Това бе добър план, наистина. И щеше да проработи, ако и той й бе помогнал. Но ръцете му внезапно се обвиха около нея и я притиснаха силно, докато устните му завладяваха нейните. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Устните му не се отделяха от нейните. Той я вдигна и притисна към себе си. Тя вероятно трябваше да му каже за плана си предварително. И това бе последната идиотска мисъл, която успя да задържи, докато той я целуваше до забрава. Ръцете й вече бяха около врата му, пръстите й докосваха косата му.