Съвсем бавно свали дантелените й бикини, като се наслаждаваше на всеки сантиметър златиста кожа, която докосваше.
Тя гледаше свенливо лицето му, докато той я галеше. На челото му бяха избили капчици пот. Губеше самоконтрол.
Краката й се движеха неспокойно до неговите. Но той я измъчваше, караше я да полудее, защото не й позволяваше да го докосва. Ръката му се плъзна между бедрата й. Докосването му бе вълшебно, ненаситно.
Регън не можеше повече да се владее. Издърпа ръката си от неговата и погали лицето му. Пръстите й бавно проследиха устните му, после се спуснаха надолу към врата и раменете. Тялото му бе абсолютно съвършено. Кожата му беше гореща и тя усещаше твърдите мускули на мишците му. Косъмчетата на гърдите му погъделичкаха върховете на пръстите й.
Тя също не бързаше, защото бе решила да го побърка от желание, но започна да стене, когато той погали гърдите й и започна да хапе нежно врата й.
Тя затвори очи, изви гърба си и спусна пръсти по корема му. Мускулите му се напрегнаха от докосването й и той също взе да стене.
Тя знаеше, че докосването й му харесва, но искаше по-вече. Пръстите й продължиха да го галят.
Тя стана по-настоятелна. Обви ръце около него… и той премина границата. Стисна ръката й, обгърна я с тялото си и започна да я целува страстно по кожата.
Удоволствието беше неописуемо, помитащо. Ноктите й се забиха в раменете му и тя извика.
Алек вече не можеше да се контролира, той отчаяно желаеше да бъде вътре в нея.
— Алек…
— Всичко е наред. Просто трябва да те пазя.
Той се пресегна към пода и грабна панталона си. Регън обсипа раменете му с целувки, докато той ровеше в задния джоб. Откри това, което търсеше, и нежно я отмести от себе си.
Когато беше готов, той хвана ръцете й, изпъна ги високо над главата й и ги задържа така. После се потопи в нея. Страстта й изригна, изведнъж се усети дива и освободена. Удоволствието, което изпита, бе твърде много, за да го понесе. Тя извика името му и сякаш изчезна от света…
Мислеше си, че ще умре от екстаза, който я заливаше. Алек зарови глава в шията й.
Никога преди не се бе чувствал толкова щастлив. Бе потресен от това колко страстно я желае.
Бавно събра сили да се помръдне. Надигна се и погледна в очите й.
— Добре ли си? — попита той шепнешком.
Тя още не можеше да се освести от това, което беше станало. Беше чела, беше чувала за него, но до тази нощ никога не го бе изпитвала.
„Удивително — мислеше си тя. — Просто удивително!“ И красиво. Думите не й стигаха да опише щастието, което я бе връхлетяло. Усещаше някаква мека топлина в себе си. Долавяше ли той как силно бие сърцето й? Имаше ли представа какво бе направил с нея? Дали беше изпитал същото блаженство? Или за мъжа беше различно? Чудото на случилото се помежду им я порази. Не можеше да спре да трепери.
— Регън, добре ли си? — нежно попита Алек.
— Да, добре съм — едва отрони тя.
Той я целуна силно, после стана и отиде в банята.
Рязкото му изчезване я смути. Тя не желаеше той да си тръгне, не още… Искаше да я прегръща и да й шепти всички романтични слова, които копнееше да чуе.
Усещаше как сълзите се събират в очите й. О, боже, само да не се разплача сега! Тя си пое дълбоко дъх, изстена, после придърпа чаршафа и легна по корем. Уханието му беше на възглавницата. Прииска й се да вдигне тази възглавница и да зарови лице под нея. Не можеше да повярва колко уязвима и неуверена се чувстваше. Но нали тя беше започнала това! Какво беше очаквала? Той да падне на колене и да й каже колко я обича ли? Това ставаше само в приказките.
Една сълза се търколи по бузата й и тя ядосано я изтри. Тази вечер бе плод на страст, не на любов… Поне не за него. Тя пак изстена. Но нямаше да съжалява. Сърцето й бе твърде крехко, за да позволи това да се случи пак, но нямаше да съжалява…
Не чу кога Алек се върна от банята. Усети го, щом седна на леглото до нея.
— Премести се насам — каза той.
Тя се обърна, за да го погледне. Той опита да издърпа чаршафа й, тя стисна завивката.
— Мислех, че отиде да се обличаш.
— Не забеляза ли, че дрехите ми са на пода?
— Не — замаяно отвърна тя.
Алек легна на леглото до нея.
— Трябва да тръгвам. — Той зарови лице в шията й. — Да, трябва да тръгвам. Как става така, че миришеш толкова хубаво?
— Къпя се — отвърна тя.
Той се засмя на шегата й, после я погали по гърба.
— А как става така, че кожата ти е толкова нежна?
Тя го целуна, преди да му отговори.
— Аз съм хубаво момиче.