— Кога пък си ни казал? Тод, Виктор казвал ли ни е да опразним сейфа?
Брамбъл се вслуша в краткия разговор в микробуса, след което Макгуърк му отговори, че сигурно е дишал лепило.
— Изобщо не си ни казвал да опразним сейфа.
Брамбъл изруга тихо, погледна към микробуса и попита:
— Какво прави в момента?
— Отвори сейфа и изглежда прибира цялото му съдържание.
Хърли щеше да побеснее. Това беше първото, което му беше казал. „Изпразни сейфа и да не ти минават глупави мисли през главата. С Кенеди знаем точно колко пари има там“ — бяха думите му.
— Затваря сейфа — докладва Макгуърк. — Сега слага всичко в една чанта на рамото си.
— Мамка му — измърмори Брамбъл. — Какво друго?
— Май тръгва към вратата. Да, сега е в коридора и се насочва право към вратата. Какво да правим?
— Стойте и кротувайте! — Той беше твърде зает с решаването на собствения си проблем. Не можеше да пропусне такава възможност, а ако я пропуснеше, щеше да съжалява и да се ядосва до края на живота си. — Повторете последната ми заповед.
Брамбъл разпозна гласа на Борнман. Той щеше да е проблем. С Макгуърк щеше да се оправи лесно.
— Казах да седите мирно. Не трябва да го изплашим. Бъдете готови да докарате микробуса и продължавайте да ми докладвате за обстановката.
Брамбъл се вслуша в гласа на Макгуърк, който му съобщаваше за всяко движение на Рап на път за изхода. Основното му тактическо притеснение на този етап беше дали ще излезе по същия маршрут, по който беше влязъл. Няколко секунди по-късно получи потвърждението, което беше чакал. Той застана в сенките и на лицето му се изписа усмивка.
— Сега целият си мой, задник такъв.
Чу как вратата се отвори и леко се придвижи напред, вдигнал дясната ръка, готов да стреля. Макгуърк продължи да докладва и Брамбъл си представи как Рап слиза по стъпалата. Щом чу, че жертвата му зави надясно, излезе от скривалището си. Знаеше, че мониторите в микробуса не дават чиста картина на улицата, и възнамеряваше да използва това като свое предимство. Излезе на бледата светлина на уличните лампи и тръгна след жертвата си.
Рап стоеше само на няколко метра от него. Брамбъл вдигна пистолета, прицели се в тила му и натисна спусъка. Това беше най-красивата гледка, която беше виждал. Куршумът влезе откъм тила и излезе през лицето, образувайки кървав облак. Рап направи още една крачка и падна по лице върху асфалта.
— Докарайте микробуса тук! Бързо! — Преглъщайки от удоволствие, Брамбъл застана над трупа и каза: — Зън-зън, дяволът е мъртъв.
Чу ръмженето на двигателя и след малко микробусът се понесе по улицата, а секунда по-късно спря с изскърцване на гумите от другата страна и страничната врата се отвори.
Борнман изскочи от колата и първото, което Брамбъл забеляза, беше пистолетът в ръката му. Той остави без внимание този факт и насочи своя пистолет към трупа.
— Хвани го за краката, трябва да го качим и да изчезнем, преди да са дошли ченгетата.
— Ти го уби! — извика Борнман.
— Това беше целта. Съжалявам, не можех да ви кажа. Стан така нареди. — Брамбъл се наведе и хвана гърба на якето с лявата си ръка. — Хайде, хвани го за краката. Трябва да се махаме оттук.
Борнман се поколеба за секунда и после пъхна пистолета в колана си. Хвана трупа за глезените, докато Брамбъл държеше горната част, сякаш вдигаше куфар. Тялото увисна във въздуха. Брамбъл тръгна напред, между двете паркирани коли и метна главата и торса в микробуса.
Погледна към Макгуърк, който беше седнал зад волана, и му заповяда:
— Хвани го за ръцете и го издърпай вътре.
Макгуърк скочи и се зае да тегли навътре трупа, докато Борнман качи краката му. При това движение Борнман се наведе над отворената врата. Брамбъл се възползва от момента, направи крачка назад и вдигна пистолета, доближи го на сантиметри от тила на Борнман и натисна спусъка.
Борнман падна в микробуса. Брамбъл погледна към шокирания Макгуърк и му каза:
— Боже, ама аз наистина съм добър. — След което го застреля в лицето.
Скоростта на куршума накара Макгуърк да остане изправен за секунда, но не беше достатъчно, за да го събори. Тялото му увисна във въздуха неподвижно, след което падна по лице върху първия труп.
Брамбъл се ухили до уши. Щеше да получи медал за това. Рап се побъркал и убил Макгуърк и Борнман, но Чет се намесил и видял сметката на негодника. И после, за да се покаже като истински супергерой, той съумял да прибере трите трупа в микробуса, преди да са ги видели местните. Това беше ЦРУ, не ФБР. Работата му беше да унищожава улики, не да ги съхранява. Нямаше да има местопрестъпление, нито криминалисти и детективи. Хърли щеше да повярва на думите му и да му благодари, че е изчистил бъркотията.