— Хайде. — Хвана Грета за ръката и я издърпа към вратата. — Отиди право при колата. Не се спирай. Ако до утре сутринта не ти се обадя, искам да разкажеш на дядо си какво си видяла. Кажи му, че беше Виктор. — Той почувства, че Грета е леко шокирана, и добави: — Повтори какво трябва да кажеш на дядо ти.
— Че е бил Виктор. Виктор уби всички.
— Точно така. — Рап отвори вратата и двамата излязоха в коридора. В очите й напираха сълзи. — Няма време за това, скъпа. Не се безпокой, ще се оправя с този негодник и пак ще мога да дойда при теб в колата до пет минути. — Побутна я леко напред. — Тръгвай.
После се обърна и тичешком заслиза по стълбите. Стъпалата бяха десет, после площадка, после още десет стъпала. Рап излетя през първата врата и през стъклото на втората видя Виктор, насочил пистолета вероятно към някой от двамата мъже на земята. И на лицето му отново беше изписана онази идиотска глуповата усмивка. Що за перверзник трябваше да си, за да изпитваш удоволствие от убийството на жив човек? Рап съзнаваше, че няма време за подробно разработване на плана, затова мина като стрела и през втората врата, насочи пистолета и стреля. Куршумът излетя от заглушителя, изсвистя във въздуха и се заби в стената на сградата от другата страна на улицата.
— Виктор, тъпак такъв! — извика Рап, докато скочи от последните стъпала и изстреля нов куршум, който този път уцели страничното стъкло на колата пред Виктор. — Уби погрешен човек, глупако.
Скочи на тротоара и зави рязко надясно. Елементът на изненадата беше на негова страна, но първо беше необходимо да отклони Виктор встрани от човека или от хората, които се канеше да екзекутира. Виктор веднага се скри от погледа му, но въпреки това Рап стреля още два пъти по него. Единият куршум се удари в сградата, а другият отскочи от задния капак на колата, зад която се криеше убиецът. Рап продължи по тротоара, увеличавайки разстоянието между себе си и Брамбъл. Трикът му подейства. Виктор стреля три пъти към входната врата на сградата, от която беше излязъл Мич. Рап зави зад задната част на един голям мерцедес седан с четири врати и залегна под колата.
С насочено напред оръжие той се огледа за движение в пространството под колите и вляво от него. Забеляза част от крак до едно от колелата. Прицели се и стреля два пъти. Улученият изохка силно и занарежда ругатни. Рап се претърколи и излезе изпод колата, превъзмогвайки болката в рамото, и скочи на крака. Надникна над багажника на мерцедеса и се втурна към другата страна на улицата. Това беше основното правило на тактическата стрелба: Стреляй и веднага сменяй позицията.
Намери прикритие зад едно малко пежо с две врати, по-малко дори от форд фиеста. Сега следваше най-същественото. Щеше да застане на огневата линия на Виктор, а не знаеше с какво беше въоръжен той. Чакането обаче не беше в негова полза, затова надникна от задната броня на пежото. Виктор се движеше към микробуса толкова бързо, доколкото му позволяваше раненият крак. Вече беше минал две трети от разстоянието и беше на около двайсет и пет — трийсет метра от Рап.
Рап изскочи иззад прикритието си и се спусна след него. След около десет крачки подмина двамата мъже на земята. В същото време пресметна, че Виктор ще му избяга, и затова вдигна пистолета и откри огън, стреляйки без прекъсване през равни интервали от време. Когато изстреля последния патрон и започна да сменя пълнителя, Виктор се хвърли към отворената странична врата на микробуса.
Рап изруга през зъби, вкара пълния пълнител и издърпа затвора. Продължи да тича, но рязко се спря, когато от микробуса се показа черната цев на автомат. В тихата нощ силно отекна автоматична стрелба. Рап скочи настрани и се прикри зад една от паркираните коли. Прогърмяха още няколко откоса, после Мич чу звука на стартиращия двигател и гумите изскърцаха по асфалта. Той реагира светкавично и излезе на улицата. Прицели се в задната лява врата на микробуса и доколкото позволяваше оръжието, откри бърз ураганен огън. Нечие тяло падна от страничната врата на микробуса и секунда след това отново му свършиха патроните. Микробусът зави надясно и се скри от погледа му. Рап огледа набързо тялото. Беше един от хората на Хърли, бивш боец от специалните части.
Рап се обърна и изтича обратно към двамата мъже на тротоара. Те бяха облечени в костюми. Този вдясно беше прострелян в лицето и очевидно беше мъртъв. Но другият до него още беше жив и дишаше мъчително. На около метър от него на земята лежеше неговият пистолет „Браунинг ФН“. Рап го взе и го прибра в джоба си. После коленичи до човека и се зае да огледа раната му. Чу я, преди да я види. При рана в гръдния кош е характерно, че е съпроводена с един характерен звук като на всмукване с маркуч. Чуеш ли го веднъж, никога не можеш да го забравиш. Мъжът имаше черна риза и тъмносив костюм. Рап разкъса ризата отпред. Раната беше точно върху дясната му гърда. Можеше да оживее, но само ако му се окажеше спешна медицинска помощ.