Рап си спомни за малката аптечка, която носеше със себе си. Желанието да избяга оттук беше силно, но ако не помогнеше на човека, най-вероятно той щеше да умре. Потискайки у себе си порива да избяга, извади малкия пакет, постави го на земята до мъжа, и се захвана за работа. Беше му останал само един пакет коагулант. Той го отвори и изсипа половината от съдържащото се вътре прахообразно лекарство вътре в самата рана. После обърна ранения по корем и разсъблече сакото и ризата му около рамената. Изсипа остатъка от праха в изходното отверстие и наложи отгоре лейкопласт с марля. Обърна обратно мъжа по гръб и превърза входната рана. Вслуша се и с облекчение установи, че „всмукващият“ звук е спрял.
Някъде в далечината се чуха сирени. Рап се приближи до ранения и го погледна в очите, изпълнени със страх. Каза му на френски:
— Ще се оправиш. Разбираш ли ме?
Мъжът го погледна и кимна, докато немощно се опитваше да хване ръката му.
— Дръж се, те ще дойдат всеки момент.
Рап се огледа наоколо и забеляза кървавите си отпечатъци върху остатъците от медицинските консумативи. Набързо ги събра и ги напъха в аптечката. Вниманието му беше привлечено от кожен калъф за лични документи, който изпадна от сакото на ранения. Той го разтвори. Гербът на значката не му беше познат, но определено беше чувал за Дирексион женерал де ла секюрите. ДЖСЕ беше френският аналог на ЦРУ.
— Виктор! — промърмори той. — Какво си направил, по дяволите?
Агентът стисна ръката му и се примоли:
— Не ме оставяй!
Рап прибра документите му в якето си. Звукът на сирените се усили.
— Всичко ще бъде наред — каза той, макар и сам да не беше много уверен. — Не се предавай. Всеки момент ще дойдат. И запомни… негодникът, който ти стори това… се казва Виктор.
Огледа се и видя на десетина метра от него двама мъже. Единият от дясната страна беше нисък и набит, с гъста черна коса и брада. Другият до него беше висок и кльощав, с пясъчноруса коса. Двамата го бяха зяпнали. Рап не можеше да ги застреля просто така, затова постъпи по единствения възможен начин.
— Елате бързо насам! — извика им той. — Трябва да ми помогнете.
Високият остана на мястото си, но набитият се втурна към него.
— Ела, натисни тук, върху превръзката. Дръж така и му говори, без да спираш.
Мъжът коленичи и изпълни инструкциите му. Високият продължаваше да стои на около пет крачки от тях. Рап изкрещя още по-силно към него:
— Ела тук! Свали този шал и го подложи под главата му. Сложи якето си върху корема му. — Рап стана. — Побързайте! Аз ще отида да повикам помощ.
И след тези думи той спринтира по улицата с надеждата двамата да нямат добра памет за лица. Точно преди да стигне следващото кръстовище, мина от другата страна на улицата и продължи да тича. Сирените се чуваха вече съвсем отчетливо, но все още бяха далеч. Той беше взел пистолета на ранения, защото допълнителна огнева мощ нямаше да му е излишна, но си даваше сметката, че може да се наложи да се отърве от оръжието по-скоро, отколкото му се иска. Същото се отнасяше и за калъфа със служебното удостоверение. Но първо трябваше да изтрие отпечатъците си от него.
Колата на Грета беше на три пресечки оттук, а точно на това място се беше събрала тълпа. Вероятно бяха излезли от домовете си, за да видят каква е тази суматоха. Рап спря да тича. Нямаше по-сигурен начин да привлече вниманието на хората от този да го видят да бяга, след като са чули изстрели. Сирените бяха още по-близо. От кръстовището пред него на улицата рязко зави полицейска кола. И тук си каза своето неговото обучение. Той се спря и погледна право към двамата полицаи в колата отпред. Така реагираха невинните граждани. Виновните извръщаха погледи, криеха лицата си и дори побягваха.
Забеляза аудито на Грета. Не знаеше дали са изтекли петте минути, или не са. Вътрешният му часовник казваше, че са, но той знаеше, че ако трябва, тя ще остане да чака и час. Грета щеше да пренебрегне всичко, което той й беше казал, и до последно да се надява на благополучен изход. Бързо измина разстоянието до последната пресечка и понечи да отвори предната врата на колата, която обаче се оказа заключена. Грета реагира светкавично, скочи от седалката си и отключи, а Рап скочи вътре.