— Търпеливо те слушах два часа и си мълчах. Но ще ти дам един съвет. Прекалено много разчиташ на човек, който има доста сериозни недостатъци. Чет Брамбъл съвсем не е светец. Той е самовлюбен егоист и изпечен лъжец. Не вярвам на нито една негова дума. Ето какво ще ти предложа. Ако си прав… тогава аз се предавам. Ще си подам оставката и повече никога няма да ме видиш. Но ако не си прав, тогава с теб е свършено. Свършено е с цялото ти мърморене, мрънкане, кавги и скандали. Ти ще си подадеш оставката и ще се оттеглиш. И ще признаеш пред мен и пред всички останали, въвлечени в този скандал, че вината е твоя и че не си упражнил достатъчно контрол върху твоя глупав главорез.
Кенеди не изчака отговора му. Излезе от подземния етаж на посолството и отиде в една от стаите, предназначени за служители на ЦРУ, на които се налагаше да пренощуват. Настани се в една от тези стаи, но не можа да заспи. Затвори очи, но продължи да си задава отново и отново едни и същи въпроси. В крайна сметка имаше само един начин да получи удовлетворителни отговори. Трябваше да се види с Рап и да изслуша неговата версия на случилото се.
На следващата сутрин, след като успя да поспи само няколко часа, тя вече стоеше на пистата на летището и се молеше Стансфийлд веднъж завинаги да постави Хърли на мястото му. Наредени в колона един зад друг, с работещи двигатели, чакаха три черни джипа „Рейндж Роувър“. Самолетът „Гълфстрийм IV“ рулира и спря на около петдесет метра от тях. Екипажът спусна трапа и един митнически служител се приближи към самолета. Шефът на личната охрана на Стансфийлд му представи необходимите документи. Служителят прегледа формулярите и паспортите, след което постави необходимите печати. Представиха му два пакета дипломатическа поща и той само кимна утвърдително. Кенеди продължи да се озърта назад, да не би да се появи някой от приятелчетата от ДЖСЕ.
Най-накрая от самолета излезе Стансфийлд, придружен от друг човек от охраната. Той беше с костюм, вратовръзка и сив шлифер. Задният товарен люк на самолета се отвори и един от членовете на екипажа разтовари четири малки чанти на колелца и няколко по-големи черни куфара. От самолета слезе и четвърти човек, който се стори смътно познат на Кенеди. Стансфийлд размени с него няколко думи, след което тръгна към Кенеди.
Айрини отвори за него задната врата на средния джип.
— Добро утро, сър.
Стансфийлд само кимна, качи се в колата и затвори вратата. Кенеди се качи от другата страна, а шефът на охраната седна до шофьора. Другият бодигард се качи в челната кола, а четвъртият заедно с багажа — в третата. Конвоят потегли към портала на летището.
Заместник-директорът по операциите се наведе и надзърна през предното стъкло на джипа.
— Някакви нови проблеми?
— Трудно е да се каже. Повечето хора проспаха нощта и като се събудят, ще научат доста неприятни новини. Разбира се, в ДЖСЕ доста ще се развълнуват.
— И аз мисля така… А Стан?
Кенеди реши да спести мелодрамата от техния късен спор и да се придържа само към фактите:
— Той е в безопасност, но не за дълго. Бил е с Полет. Няколко минути след като е напуснал жилището й, при нея са нахлули неканени гости.
Стансфийлд кимна.
— Тези джипове проверени ли са?
Тя сви рамене.
— От посолството твърдят, че редовно ги проверяват.
Стансфийлд се намръщи и извади бележник и химикал. Налагаше се да действат по старомодния начин. Той постави една запалка в готовност в страничния джоб на вратата, в случай че се наложи спешно да унищожи уликите.
— Къде е Роб?
Кенеди се досети, че има предвид Роб Ридли, един от най-добрите им оперативни офицери.
— В града е.
— Искам да говоря с него тази сутрин. Как изглежда посолството? — попита той и започна да пише в бележника.
— От френското разузнаване са поставили наблюдение над предния и задния изходи.