— Ще трябва да измислим нещо друго. Искам Роб лично да провери всичко и имам една задача за него. — Стансфийлд приближи бележника към нея и й показа какво беше написал: „Мич?“.
Кенеди поклати глава.
— Засега нищо.
„Канала за съобщения?“
— Проверявам непрекъснато. — И отново тя поклати глава.
„Виктор?“ — написа Стансфийлд.
Кенеди се поколеба. Тя не вярваше на нито една дума, излязла от устата на Виктор, но Стансфийлд щеше да чуе същото от Хърли и затова тя си каза, че е по-добре да повтори версията им. Първо понечи да му отговори на глас, но размисли, взе химикала и написа: „Твърди, че Мич е изпратил примамка в конспиративната квартира, след което им е устроил засада и ги е нападнал. Убил е Макгуърк, Борнман и двама агенти от ДЖСЕ“.
— Боже мой! — възкликна Стансфийлд, докато тя продължи да пише.
„В момента унищожава микробуса с проследяващото оборудване и другите улики. Твърди, че е трябвало да бяга, за да се спаси, а трупът на Борнман е останал на местопрестъплението.“
Заместник-директорът по операциите запази самообладание, въпреки че току-що беше разбрал за драстично влошилата се ситуация. Той взе бележника от Кенеди, замислено вдигна химикала във въздуха, след което написа: „Ти вярваш ли му?“.
Тя енергично поклати глава.
— Те търсят ли го? — попита Стансфийлд.
— Нямаме такава информация.
Заместник-директорът написа нов въпрос: „Идентифицирали ли са Борнман?“.
— Не знаем. С разследването се занимава полицията, а ДЖСЕ не се славят със своята сговорчивост.
— Освен ако не е в техен интерес. — Той отново допря химикала до листа хартия: „Какво са правили ДЖСЕ там?“.
— Не съм сигурна, но предполагам, че са проследили В. и хората му до мястото.
— Защо мислиш така? Може да са знаели за квартирата и преди това.
— Стан и Полет са вечеряли заедно предната вечер. — Кенеди взе химикала: „Пол Фурние се е появил без предупреждение и се е присъединил към тях, като е поръчал бутилка вино“.
— Мислиш, че са следили Стан ли?
— Да. Когато пристигнах снощи, ме следиха през целия път от летището до посолството.
— А тази сутрин?
— Имаше една кола, която сега най-вероятно е зад нас.
Стансфийлд кимна.
— Заместник-директор Кук знае ли за случващото се?
— Не.
— Вие казахте ли му, че ще отпътувате по-рано?
— Не. Поръчах друг самолет. Неговият ще го чака на летището след шест часа, когато трябва да излети за Щатите.
— А ако попита къде сте?
— Уредих Уолдвогъл да пътува с него. Той ще му каже, че съм бил принуден да излетя по-рано.
— А ако започне да души?
— Англичаните са поискали среща с мен.
— А ако провери при англичаните?
— Ще му кажат, че тази сутрин съм бил на закуска в британското посолство.
— И това би могъл да провери, ако поиска.
— Да проверява колкото си иска.
— Значи отиваме на закуска в британското посолство?
— Точно така.
— Мога ли да попитам защо?
— Ще разбереш, като пристигнем.
Двамата се умълчаха и след известно време Стансфийлд написа: „Трябва да убедиш Мич да говори с мен“.
— Не мога да го накарам да говори дори с мен.
Той само многозначително потупа с химикала върху вече написаното.
— Знам. Мъча се да измисля как да го убедя, но в момента ни няма голямо доверие.
— Ще трябва да ни има, Айрини. Иначе няма да имам избор.
Той имаше предвид, че ще трябва да нареди да го елиминират. Кенеди и преди беше виждала подобни случаи. Щяха да съставят досие, да определят цена и да се свържат с обичайните заподозрени. Някои щатни служители на Лангли също щяха да бъдат задействани в операцията, но обикновено с този тип „мокри“ поръчки се занимаваха нещатни наемници. Рап беше добър. Вероятно щеше да се държи година-две, може би и по-дълго, ако си направеше пластична операция. Дори имаше голяма вероятност да се разправи с първите един-двама убийци, изпратени за главата му. Тя си припомни какво й беше казал доктор Люис само преди няколко дни: „Ако се стигне дотам, че да се наложи той да бъде неутрализиран, по-добре не се проваляйте. Защото ако оцелее, ще избие всички ни до един“.
При тази мисъл я полазиха тръпки. Ами ако тя вече беше изгубила контрола над Рап? Ако Виктор казваше истината? Кенеди отказваше да го повярва. Тя знаеше най-добре от всички, че подобно нещо не е възможно. Рап не беше като другите коравосърдечни главорези на Хърли. Тя се нуждаеше от време и трябваше да убеди Стансфийлд да й го даде. Люис можеше да й помогне по-късно. Кенеди погледна своя наставник в очите и каза: