Последното беше почти невъзможно в тази ситуация. Невъзможно беше да се броят с прецизност боеприпасите, изстрелвани от три или четири картечни пистолета, стрелящи в автоматичен режим. Но именно заради този автоматичен режим на стрелба се налагаше логичният извод, че след няколко секунди всички нападатели ще трябва да презаредят оръжията си. Рап беше на косъм да изгуби прикритието си. Вместо да чака първият стрелец да се приближи и да го види, той реши да разшири ъгъла. Ниско приведен към пода, той пропълзя напред около половин метър. Залегнал плътно зад платформата в основата на леглото, получи изглед към близо три четвърти от стаята. Видя и първата си мишена, застанала на не повече от четири-пет метра от него. Мъжът беше с джинси и тениска и тъкмо вадеше дългия дъгообразен пълнител от оръжието си. Рап се прицели и го простреля в лицето. Продължи да движи ръката си с пистолета и откри още две мишени. Единият продължаваше да стреля като обезумял, а другият презареждаше. Рап улучи втория в носа, а третия — в гърлото. Преди да е открил следващата си мишена, куршумите един след друг започнаха да се забиват в килима, на сантиметри от лицето му. Рап бързо запълзя назад, за да се прикрие. Беше изстрелял пет патрона, което означаваше, че в пълнителя му остават четиринайсет, плюс двата пълни пълнителя с по осемнайсет патрона, плюс резервното му оръжие.
Сега не беше най-подходящият момент да лежи притиснат към пода. Ако мъжът или мъжете, останали живи след ответния му огън, изтичаха към него, щяха да го направят на кайма.
Рап се надигна, застана на коляно и вдигна пистолета си над нивото на кревата. Стреля отляво надясно, в бърза последователност, шест пъти. При петия изстрел чу как някой изпъшка и разбра, че е улучил нападателя в гърдите. Премести цевта обратно на няколко градуса вляво и стреля още четири пъти. Изведнъж стрелбата утихна. След кратка пауза Рап изстреля последните четири патрона по вратата. Бързо смени пълнителя, бутна затворната рама с палец, с което вкара нов патрон в патронника. Вдигна пистолета и бързо надникна иззад матрака. На вратата стоеше един от противниците с изписана изненада на лицето, стиснал с две ръце корема си. Време беше да мине в контраатака.
Рап стана и когато направи крачка вляво, забеляза движение в коридора отвън. Застанал приведен с насочен напред пистолет, той стреля веднъж и куршумът попадна по-скоро в гърдите на мъжа, не в главата. От силата на удара улученият отлетя назад. В пространството между убития и рамката на вратата се появи нова цев. Рап продължи да стреля в движение. Куршумите направиха на трески рамката на вратата. Когато стигна до дебелите завеси, той изстреля още един откос, след което изскочи на балкона. Въжето беше там, където го беше оставил, и той се метна към него и го стисна с дясната ръка, докато още стреляше с беретата си в лявата.
Тъкмо когато стисна въжето и прелетя над парапета на балкона, усети как нещо силно го удари отзад. Веднага разбра, че са го простреляли. В тялото му имаше парче олово. Шокът го накара да пренасочи вниманието си от въжето към появилата се веднага болка в лявото рамо и той започна да пада. В пристъп на отчаяние протегна дясната си ръка, за да напипа въжето, докато гледаше нагоре към нощното небе, а асфалтът се приближаваше с шеметна скорост.
Четвърта глава
Абдул продължи навътре в стаята, описвайки дъга с оръжието си отляво надясно и стреляйки непрекъснато. Веднага след него вървеше Джамир и пускаше откоси на зигзаг. Трети в колоната беше Мухамад, а след него — братът на Самир, Хабиб.
Краката на Самир натежаха, сякаш стъпваше по пясък. Все пак успя да се мобилизира и да продължи напред. Въпреки че пред подчинените си се правеше на голям мъжкар и смелчага, част от него се боеше от срещата с убиеца. Той съумя да прикрие страха си и хората му изобщо не разбраха за това, но чувството му действаше изтощаващо. Когато мъжете от колоната влязоха вътре, Самир изостана от тях. До него достигнаха звуците от ураганния огън от куршуми и от пръскащите се на парчета предмети в стаята.
Изведнъж му се замая главата. Нещо го стегна в гърдите и периферното му зрение се замъгли. „Дишай“ — каза си той. Почти стигна до вратата и си пое дълбоко дъх, когато брат му влезе в стаята. Самир спря, преди да прекрачи прага, и със свежия въздух в дробовете му нахлу и нов прилив на вяра в успеха. Нямаше начин убиецът да се измъкне.
„Ловецът ще се превърне в подгонена жертва.“ Тази мантра Самир си повтаряше от месеци. „Човекът, когото ме изпратиха да убия, най-накрая ще умре и аз ще бъда щедро възнаграден“ — мислеше си Самир. Вечери наред той беше проигравал събитията наум и всеки път резултат беше мъртвият убиец лежи на пода в локва кръв. Четирима души с автомати срещу един-единствен човек с пистолет. А и Самир щеше да се включи, ако се наложи. Стотици куршуми срещу само някакви си десетки. Това със сигурност щеше да е в негова полза за изхода от битката.