След като свърши и тази работа, Брамбъл извади аптечката и се зае да обработва раните си. С прасеца беше лесно, с трицепса — не толкова. Колкото до ребрата, единственото, което можеше да направи, беше да се отпусне и да остане неподвижен за известно време. Той се облегна на шофьорската седалка, превъзмогна болката и се замисли за Рап: как щеше да реагира, каква щеше да е неговата версия на случилото и на кого щеше да разкаже. Както и да го погледнеше, Рап беше прецакан. Той беше този, който не докладва веднага след като провали операцията. Той беше този, който изпрати примамка в апартамента, за да може да ги нападне от засада. Хърли щеше да надделее. Кенеди щеше да крещи колкото си иска, но нейното златно момченце щеше да бъде преследвано до последно.
Брамбъл заспа с тези щастливи мисли в главата, за да бъде събуден от един мръсен тип, на когото липсваха поне половината от зъбите. Непознатият почука на стъклото. Брамбъл се изправи в седалката прекалено рязко, за което веднага съжали. Ребрата му бяха обхванати от болка, а изгряващото слънце светеше право в очите му. Той свали стъклото наполовина и се опита да разбере какво му говори мъжът. Френският на непознатия беше още по-лош от неговия, което допълнително затрудняваше задачата. Накрая схвана, че това е страховитият мафиот приятел на Хърли.
Брамбъл вкара микробуса в двора и веднага след това затвориха портала. Огледа се из двора и веднага разбра, че е попаднал на подходящото място. Първо щяха да запалят и изгорят оборудването, после да смачкат микробуса и да го захвърлят сред останалите коли. Пазаренето обаче се оказа по-трудно. Сърбинът искаше да надникне в микробуса, което Брамбъл със сигурност трябваше да избегне. Вътре имаше секретно проследяващо оборудване, два трупа, няколко пистолета и пушка. Всичко това трябваше да бъде унищожено.
Накрая Брамбъл загуби пазарлъка. Макар и да си беше истински грабеж, не му пукаше, защото парите не бяха негови. Той плати за унищожаването на микробуса и уликите в него с парите на Рап. Тази ирония на съдбата дори му достави удоволствие, но той не разполагаше с много време, за да се наслаждава на това удоволствие. Трябваше хубаво да поразмисли върху ситуацията и се нуждаеше от медицинска помощ. Доработването на неговата история беше приоритет. В ЦРУ можеха да бъдат много педантични понякога, а и въпреки че беше унищожил почти всички улики, те щяха да изследват под лупа неговата версия, включително щяха да го подложат на разпити, със и без детектор на лъжата. Докато се стигнеше дотам, а то щеше да е доста скоро, трябваше и сам да е повярвал в собствените си лъжи.
Няколко километра по-нататък Брамбъл видя телефонен автомат, паркира и слезе от колата, сякаш беше осемдесетгодишен старец. Изпъшка и изохка, после със сковани крачки отиде до автомата. Пъхна няколко монети и когато чу свободен сигнал, набра дълъг номер и после личния си код. В отговор чу с гласа на Хърли специфично кодирано съобщение.
Брамбъл изслуша съобщението напрегнато и въздъхна облекчено, когато разбра, че искат да се прибере. Като в случая „да се прибере“ означаваше да отиде в американското посолство в Париж, където за раните му щеше да се погрижи истински лекар. Брамбъл набра номера на втория канал за съобщения, като отново последва дълга поредица от цифри и личният му код. Второто съобщение не беше кодирано и в него нямаше скрито значение. Само ясна и лаконична заповед. Брамбъл погледна часовника си. В зависимост от това как щяха да се развият събитията в посолството планът му можеше и да успее, но в крайна сметка всичко зависеше от Хърли.
Закуца обратно към колата. Трябваше да го закърпят набързо и да убеди Стан да го включи отново в екипа за преследване на Рап, за да довърши започнатото. Снощи Рап го беше сварил неподготвен, но това си беше чист късмет на начинаещ. Той нямаше да допусне да се повтори отново. Следващия път, когато го видеше, щеше да приключи веднъж завинаги с него. И ако имаше малко късмет, заедно с него щеше да очисти и Кенеди.
Трийсет и осма глава
Невил беше облечена като за пред камерите: черни обувки, тъмносив чорапогащник, черна пола и небесносиня копринена блуза. След сблъсъка с Фурние беше решила, че й стига толкова за деня, и се прибра вкъщи. От срещата настроението й се развали още повече и тя каза на Мартин Симон, че не иска да я безпокоят до края на деня. Прибра се в празния апартамент и си спомни, че съпругът й е завел децата при неговите родители. Пустият апартамент й се отрази още по-зле. Но тогава си каза, че има нужда от малко усамотение. Напълни си ваната, запали свещи, пусна си джаз, отпусна се във ваната и започна да обмисля план за разобличаването на Пол Фурние.